На 18 юни 1998 г. в Благоевград е проведено Третото общо събрание на Националното сдружение на общините в Република България. Водени от желанието да се създаде нова традиция в историята на българските общини, която да свързва миналото, настоящето и бъдещето на местното самоуправление в България, делегатите на събранието вземат решение за Ден на българската община да бъде определена датата 12 октомври. 12 октомври е избран, защото на този ден през 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван първият Закон за общините и градското управление в България.
Българската община играе важна роля през различните исторически периоди от развитието на държавата. Идеята за установяване и разгръщане на местното самоуправление е заложена още в първата демократична Конституция на самостоятелната българска държава – Търновската, приета на 16 април 1879 г. Глава 1, чл. 3 - „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини”. През 1991 г. в новата Конституция в чл. 1, ал. 2 е записано, че „Република България е единна държава с местно самоуправление”, а чл. 136 определя общината, като „основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление”.