Какво представлява законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“ и какво включва? Какви са постигнатите резултати и очакваното развитие? Отговорите на тези въпроси даде Георги Стефанов от Световния фонд за дивата природа (WWF), който започна дискусията във втория ден на конференцията на Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“.
Той представи политиките на ЕС за климат и енергетика при изготвянето и актуализирането на законодателния пакет от мерки на ЕС, известен под името „Чиста енергия за всички европейци“ или познат още като „Четвърти либерализационен пакет“. В него влизат осем основни законодателни инициативи, като две от тях са приоритетни: енергийна ефективност и енергийни характеристики на сградите. Останалите са свързани с възобновяемите енергийни източници, добро управление и прилагане – правилата за управление на Енергийния съюз, устройство на пазара на електроенергия и правила и създаване на агенция за сътрудничество между регулаторите на енергия.
Другите части от пакета включват: работен план за екопроектирането за периода 2016-2019 г., ускоряване на иновациите в областта на чистата енергия, европейската стратегия за съвместни интелигентни транспортни системи и енергийните цени и разходи в Европа.
По думите му, трябва да се задействат дългосрочни стратегии за енергийна ефективност на сградите, а не само да се търсят решения за 5 или 10 години, а за много по-голям период от време.
Георги Стефанов е и ръководител на проект на WWF за пътя за енергиен преход до 2050 г., който обединява професионалисти и обществени личности от Централна и Източна Европа, т. нар. Централна и Източноевропейска мрежа за устойчива енергия – ЦИМУЕ (Central and Eastern Europe Sustainable Energy Network – CEESEN, www.ceesen.org), в която WWF България има водеща роля. Мрежата обединява 13 организации от 11 държави в Централана и Източна Европа, представители на публичния сектор, научните среди, неправителствените организации и бизнеса. Цета на мрежата е да подкрепи общностите от региона по пътя им на преход към нисковъглеродна икономика.
В България Мрежата работи с ЕнЕфект и ЕкоЕнергия, както и други браншови партньори, но вярват че общините също имат място и могат да се включат в този проект, като търсят партньори иноватори.
Христина Стоичкова, държавен експерт от Министерство на енергетиката, представи възможностите за финансиране на проекти по новата програма на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.
Министерството на енергетиката е програмен оператор на програма „Енергия от възобновяеми енергийни източници, енергийна ефективност и енергийна сигурност“ с бюджет от 32 841 176 евро. В края на юни тази година се очаква подписване на Програмно споразумение, което ще даде начало на Програмата. Очаквания има и за постигане на два пъти повече резултати и бенефициенти.
Норвежката агенция за водите е норвежкият регулатор по Програмата и затова ще се обърне внимание на хидроенергетиката в новата програма. Приоритет № 1 е „Оползотворяване на хидропотенциала в страната за производство на електрическа енергия за собствено потребление“ – бенефициенти по този приоритет ще бъдат ВиК дружества. Приоритет № 2 е „Оползотворяване на геотермалната енергия за производство на топлинна енергия за отопление на сгради и използване в производствени процеси“ – бенефициенти ще бъдат общините. По думите на Христина Стоичкова, Министерството на енергетиката ще положи усилия да се осъществят повече проекти по този приоритет. Общините са и очакваните бенефициенти по приоритет № 3 „Сгради с близко до нулево потребление на енергия“. По него проектите ще бъдат пилотни и малко на брой. Като също така важен за общините, е определен приоритет №4 „Рехабилитация и модернизация на уличното осветление в градовете“. Тук бенефициентите отново са общините, за по-голямата част от които уличното осветление е съществен проблем. С този аргумент от Министерството са защитили необходимостта от такива проекти пред финансовите донори на Програмата. По този приоритет ще бъде и първата покана, отворена за общините, за подаване на проектни предложения, които ще получат 100-процентово грантово финансиране по Програмата. Очаква се до края на годината да бъде обявена поканата, а после ще се отворят покани за проекти във ВиК сектора.
Малки грантови схеми се предвиждат и за обучения. Те са свързани с приоритет № 5 „Обучение и прилагане на мерки за повишаване на енергийната ефективност“. Тук бенефициентите ще бъдат университети и обучителни организации.
След представянето на Георги Стефанов и Христина Стоичкова започна дискусия с участниците в конференцията. Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова отправи въпрос дали се обмисля вариант проектите за улично осветление да не бъдат изцяло грантово финансирани, а и на принципа на ЕСКО договорите. Според Христина Стоичкова пълното грантово финансиране е с цел да се подмогнат проекти в публичната сфера. Мнението на други участници беше, че проектите за улично осветление не се нуждаят от пълно безвъзмездно финансиране, тъй като при тях резултатът е напълно предвидим и включването на частично финансиране чрез ЕСКО договори е уместно. Камелия Георгиева от Националния доверителен екофонд сподели, че НДЕФ осигурява финансиране на проекти за улично осветление в размер до 25% , а за проекти, свързани с използването на топлината от минералните извори, грантът е до 50% от общото финансиране. Според нея енергийната ефективност зависи в голяма степен от развитието на новите технологии.
След дискусията конференцията продължи по обявената програма.
Как Димитър Дуков като изпълнителен директор на Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници“ оцени усилията на общините в сферата на енергийната ефективност и защо Станислав Андреев от „ЕнЕфект“ посочи Габрово като добър пример в енергийните обследвания и проекти, чуйте в звуковия файл.
Габрово е домакин на конференцията на Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“ с фокус върху развитието на интелигентни градове и общности на тема „Енергийната ефективност като инструмент за ускорено развитие на българските общини“.
Събитието се провежда в зала „Възраждане“ на 26 и 27 април 2018 г. като част от официалния календар на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз.