На 2 април, понеделник, от 19 часа, в Художествена галерия „Христо Цокев“ на Габровския камерен оркестър ще гостува пианистът Марио Ангелов. Програмата включва избрани от публиката произведения от Моцарт, Ян Сибелиус, Шостакович и Пиацола.

За пръв път в България ще се изпълни и Валс-"Бостън" за пиано и оркестър от големия грузински филмов композитор Гия Канчели и Музика за струнни инструменти от съвременния български композитор Милен Панайотов, който е познат и като водещ на предаването за старинна и съвременна музика „Кон темпо“ по програма „Христо Ботев“ на БНР.

Валсът е танц, който се появява в началото на 19 век в Европа. Неговият произход е от селските немски танци лендлер и контраданс. Първите сведения за появата му като бален танц датират от 1816 г. в Лондон. Първоначално валсът е имал три разновидности: английски бавен валс, виенски бърз валс и „народен“ валс, който няма точно определени стъпки и бързина при танцуване. На основата на английския валс, през 1834г. в Бостън, САЩ, се появява така наречения бавен бостънски валс. Той става много модерен в средата на 19 век и през 20 век европейските композитори също проявяват интерес към него.

Гия Канчели написва своя ВАЛС-„БОСТЪН“ за пиано и оркестър през 1996 г. в Антверпен, Белгия. По това време композиторът е на 61г., с малък емигратски стаж и вероятно изпитва носталгия по родината си. По същество пиесата е концерт за пиано и струнен оркестър и носи посвещение „на моята жена, с която никога не съм танцувал“.

"Музика за струнни, без ударни и челеста" е пиеса, в чието заглавие има закачка с известната творба на унгарския композитор Белла Барток „Музика за струнни, ударни и челеста“. Написана е през 2007г. и е представена на Международната трибуна на композитора на Международния съвет за музика при ЮНЕСКО. В тази творба Милен Панойотов използва широка амплитуда от съвремненни композиционни техники. В музиката може да се долови от имитация на български фолклорен мотив в началото, до джаз импровиция в средата на творбата. Композицията е „излята“ спонтанно и напомня импровизация. Изпълнена е за пръв път на 24 април 2007г от камерния ансамбъл „Софийски солисти“ и диригентът Пламен Джуров в зала „България“. През май същата година е записана за Българското национално радио от същите изпълнители. В чужбина пиесата е представяна на 4 декември 2010г. в Баку, в залата на Азербайджанската филхармония от Азербайджанския камерен оркестър по ръководството на Володимир Рунчак и на 21 октомври 2011г., на фестивала за съвременна музика „Европа – Азия“ в Казан, Русия с камерния оркестър „Губайдулина“ с диригент Бенямин Юсупов.

 

 

МАРИО АНГЕЛОВ е роден през 1966г в София. Завършва Софийското музикално училище в класа на изтъкнатия клавирен педагог Людмила Ченкова. Продължава образованието си в Националната музикална академия при видни представители на школата – проф. Мара Петкова и проф. Николай Евров. Периодът на обучение формира широкия спектър на интереси и професионални умения, характерни за последвалото му развитие. За Ангелов може да се твърди, че е продукт изцяло на българската клавирна школа.

След конкурс през 1991 г. заема позицията на пианист в състава на Симфоничния оркестър на Българското национално радио. Това не ограничава неговите изяви като солист, ансамблов музикант, участник в представителни за страната и чужбина проекти. Звукозаписната дейност на пианиста свидетелства за многобройни и разнообразни по жанр и стилове реализации.

Марио Ангелов притежава гъвкавостта на мултифункционален артист, който е в състояние да се отзове на всякакви предизвикателства – от бароковото чембало, през шеметните клавирни каскади наXIX век, до авангардните предложения към рояла.

От 2017 г. заема позицията продуцент на симфонична музика към „Музикална къща“ – БНР