В периода 17 октомври – 17 ноември 2017 г. екипи, ръководени от икономическия анализатор Георги Стоев, стратегически консултант на Тракия икономическа зона и д-р Анна – Мари Виламовска, проведоха над 90 дълбочинни интервюта с 5 фокус групи, целящи да направят стратегическа снимка на моментното състояние - ключови тенденции, иновативни индустрии и къде е добавената стойност в следващия период от 5 години. Представянето на междинните резултати от изследването на иновативния потенциал на Габрово с фокус образование и индустрия може да проследите в материала.
Д-р Ана – Мари Виламовска
Това е картината, която ние видяхме до сега – все още е малко разхвърляна, не е полирана. Надяваме се обаче основното послание, което искаме да стигне до вас е, че има база и потенциал, който може да се надгражда и има синергия. Може би миналото е било много славно, но бъдещето изглежда много обещаващо.
Като хора, които не са от Габрово, възниква въпросът дали след това изследване няма да искаме да се преместим при вас. Според нас потенциалът за развитие е много голям. Виждаме един архипелаг от много силни примери в сферата на образованието и индустрията. Въпросът е как да свържем тези острови. Габрово е град, който има много силен спомен за силно минало, но в същото време и за много обещаващо бъдеще. Въпросът е то да бъде видяно.
Силни страни през погледа на образованието – много активна местна власт, която е ангажирана не само с развитието на инфраструктурата, но и с иновативни програми като съдържание. Нещо, което е нетипично за всички български общини е добрата координация между институциите. Без тези две предпоставки трудно може да се търси развитие. Наличие на интегрална образователна система със силни традиции и резултати от предучилищната до висшата степен на образование, която е много специфична за Габрово.
Слаби страни – ограничени финансови и човешки ресурси ресурси. Изпреварващи естественото темпо на адаптация на образователната система демографски промени, недостатъчна кариерна ориентираност на завършващите ученици и родители и необходимост от свързването им чрез менторски класове, практики и стажове от началното до края на висшето образование. Наличие на малко програми, които са иновативни и добри, но са фрагментирани и трудно постигат мащаб на въздействие.
Неблагоприятни фактори, които се срещат от страна на зрелите и активни хора – усещането, че Габрово е в центъра на България, но е трудно достъпен град. Усещане за периферия, въпреки че Габрово е център. Един спокоен, компактен и красив град за почивка и за отглеждане на деца, но с усещане за пасивно бъдеще, което е по – малко блестящо от нашето минало. Това е нещо, с което не сме съгласни, но то се усеща.
Възможностите – много по – положителна тема. Има огромен потенциал именно образованието да бъде един от стратегическите фактори за развитие на Габрово в следващите 10 години и то чрез създаване на образователни партньорства, които да свързват активно от една страна отделните етапи на тази интегрална образователна система. Известно е, че Техническият университет работи по програма, с която протяга ръка към средното професионално образование, в която желание за участие имат и детските градини. От друга страна са образователната екосистема и локалната икономика – иновативни компании, които са водещи в сегментите на своята индустрия и в международен план. Кои са тези компании, за съжаление знаят твърде малко хора, както и защо и как те са успешни.
Два конкретни примера за подобни образователни партньорства, които се очертават като потенциални и добри възможности е Център за техническо и научно творческо развитие, което да обхване младите хора от първи клас до края на гимназиалния етап, който да е проектно базиран и прагматичен и да е насочен към стимулиране на партньорства и умения. Създаване на Образователно – индустриален борд, който да спомогне за диалога между училищата и индустрията.
Второто голямо наблюдение е активно развитие и подкрепа чрез целеви програми на добре балансирано образователно и активно съдържание, застъпващо придобиването на технически умения и компетенции, включително и в общообразователния поток и надграждане на съществуващите програми за ранно детско развитие /извънкласни и летни програми, които отново са отличаващи за Община Габрово, във взаимодействие със всички местни партньори, превръщайки ги в устойчиви/.
Две основни опасности – потенциална липса на кадри за най – успешно развиващите се локални компании и индустрии, което лимитира капацитета им за растеж и засилване на темпа на неблагоприятни демографски промени при липса на по – тясна връзка между образование и индустрия. По – добра професионална ориентация с умения, компетенции, знания. С други думи ако няма тясна връзка между образование и индустрия, демографските промени ще бъдат по – бързи и по – негативни.
Кои са целите, които стоят пред образованието? През 2022 година образователните институции трябва да подготвят специалисти за индустрията с висока добавена стойност, развиваща се в областта и икономиката като цяло, да разгръщат потенциала на младите хора на Габрово и да изграждат в тях ключови умения за успех. Познавателни, технически, социални и креативни. Заедно община, бизнес, образователни институции, граждани и партньори да развиват достъпно и качествено образование за всяко дете и млад човек в Габрово, ориентирано към изграждане на умения и компетентности, допълващи знанията, за успешна професионална ориентация във водещите индустрии на региона и страната, така че да привличаме и задържаме висококвалифицирани специалисти и таланти за привлекателен обществен и икономически живот.
През 2022 година образованието в Община Габрово трябва да осигурява подкрепяща среда и възможности за развитие на потенциала на всяко едно дете, превръщайки образованието в един от основните фактори за развитие на града, надграждайки историческите традиции на първите светски и професионални училища в България, в посока иновативно образование, акцентиращо върху умения, придобити чрез практика в реална работна среда, натрупване на знания и умения, чрез широк кръг извънкласни и образователни инициативи, в хода на учебната година и летните месеци, както и образователни институции, работещи с проактивна индустрия.
През 2022 година Габрово може да бъде един от водещите образователни и икономически центрове сред средно големите градове в страната, отличаващ се с образователно – обучителни възможности, базирани на силна синергия между всички етапи на образованието и силна взаимовръзка между образователните институции и иновативната местна индустрия. Въвеждане на интерактивни извънкласни формати още в ранна образователна фаза, под менторството на специалисти от Техническия университет, а на по - късен етап ранно кариерно ориентиране, реална практика в работна среда и работа с ментори от индустрията за всички ученици и студенти.
През 2022 година професионалното образование трябва да се развива активно и в тесен диалог с водещите индустрии, подготвяйки силни кадри с капацитет за директна професионална реализация не само в тези индустрии, но и отвъд. Общообразователните училищата ще подготвят млади специалисти със силна общообразователна и практическа подготовка, детските градини ще работят по различни иновативни програми в активна колаборация на екипите. Габрово ще е водещ център в сферата на висшето образование в направленията технически науки, мехатроника и електроника, в рамките на България и Балканите.
Островите на изключително високо качество – на начин на преподаване и резултати, които се наблюдават във всеки един от етапите – имат нужда да споделят активно това, което правят най – добре един с друг. Необходими са повече форуми за професионално развитие на самите специалисти, защото не може да има успешни млади хора, без да има успешни учители.
Георги Стоев
Габрово е изпълнен с производители на доставчици на индустрията от първо ниво, което означава, че това е градът с най – голяма концентрация, като дял от населението, на потенциално иновативни предприятия. Дали са или не са иновативни – това зависи от мениджмънта, тяхната визия и самочувствие, но тук потенциалът е най – голям.
Статистиката ни подава информацията по много неизползваем начин, затова ние разделихме промишлеността на две големи групи – процесно - преработваща промишленост и инженерно – продуктова, защото съществуват големи разлики и е важно да ги отделим когато правим анализ, който искаме бъде адекватен на картината, защото може да се окаже, че градове като Габрово и Търговище са еднакво индустриални. Но това не е вярно, защото в процесните индустрии иновациите са значими, по – редки, необходими са големи инвестиции и обикновено са свързани с продуктова иновация в някаква рецепта или формула. В дискретните или инженерно – продуктовите индустрии иновациите са почти непрекъсната оптимизация на процесите, поръчково производство по задание на клиента, изключително много компоненти и доставчици и фактически иновациите са ежедневие. За разлика от процесната индустрия, фабриката за стъкло, в която иновацията най – често идва веднъж с покупката на патент или внедряването на нова технология, иновацията в един машиностроителен завод е ежедневие.
В този смисъл, Габрово е град на ежедневните иновации и затова трябва да мислим за Габрово не само като за град , в който 51% от хората са заети в преработващата промишленост.
Нашата голяма цел е да формираме визия за развитието на града като технологична и инвестиционна дестинация. България няма нужда от още една инвестиционна дестинация като Пловдив, в която международните инвеститори идват, защото трудът е евтин. Имаме нужда от бранд и имидж на дестинация за инвеститори, защото имаме добре квалифициран инженерен капацитет и много добри традиции в тези индустрии. Това са инвеститори, които трябва да се търсят и това са инвеститорите, за които ще трябва да се борим с конкурентни дестинации на България. Може да прозвучи смело, но някои от нашите производства с ниска добавена стойност ще трябва да започнем да изнасяме навън. Новата стратегическа цел, в рамките на българското председателство на ЕС, е интеграцията на Западните Балкани. В тази връзка аз предложих, част от нашите производства с ниска добавена стойност да отидат в Македония. Така ще се решат много проблеми – на първо място недостига на труд, защото ще имаме евтин такъв в съседство. Второ, не е нужно да изнасяме високотехнологичните си процеси. Трето, ако отворим търговията и инвестициите с Македония и ако нашето правителство отвори пазара на труда може да започнем да внасяме македонски инженери, сръбски лекари, босненски програмисти, украински студенти… Може би все още е рано за това, но България трябва да се промени и това няма да тръгне от София или другите индустриални градове като Пловдив, Стара Загора или Бургас. В известен смисъл това трябва да бъде бутиков град, от гледна точка на промишленост и машиностроене и Габрово е най – добрата отправна точка за старт на такава национална кампания, която ще промени имиджа на цяла България.
Формирането на визията за бъдещето не е само в големите заводи и в привличането на международни компании. Част от идеята е да открием фактори и предпоставки за развитие на Start up средата и привличането на млади професионалисти и таланти към града, защото няма как Габрово да се развива бързо и динамично, без да привличаме хора от други населени места и страни, включително и такива различни от ЕС.
Направихме проучването си в 26 компании, с оборот около 180 млн лв, представляващ 13% от формиращия се в общината оборот, със заети малко над 2 600 души, при среден разход на служител от около 1 200 лв. Статистически, това са най – високите разходи за труд в страната.
В хода на проучването си се срещнахме с мениджъри и предприемачи с високотехнологично мислене, независимо от сектора, който анкетирахме. Казано на по – популярен език срещнахме хора като Стив Джобс и Илън Мъск. Тук има голяма концентрация на технологични мозъци и това трябва да се използва, защото хората имат нужда да си дават самочувствие един на друг, трябва да се привлича още талант от други градове и да се заложи на малко повече забавления. Трябва да направим Габрово център на гравитацията за млади хора и таланти. Според мен потенциалът е много по – голям, отколкото хората вътре в града го осъзнават.
Когато формирате собствената си идентичност дали Габрово като бизнес дестинация е малък или голям град следва да си отговорите на няколко въпроса. Наистина общината е относително малка, но на разстояние само 30 минути от града има 104 000 човека. На разстояние 45 минути, което се счита за нормално да ходиш всеки ден на работа са 245 000 човека. Тоест, ако търсите таланти, не е нужно всички да се преместят да живеят в града. Нещо, което всички тук знаят, е че делът на заетите в промишлеността е най – висок в Габрово, спрямо всички области на България, тоест това е най – промишленият град на България. В сегмента на преработващата промишленост тук заплатите са по – високи от Пловдив, Велико Търново, дори и от Стара Загора. Само в София – в града и областта – хората са с по – високи заплати.
Самоопределението на габровци за себе си минава през индустрията. Всеки, с който си говорихме за идентичността на Габрово бе в тази посока – било то за историята, настоящето или бъдещето на индустрията. Няма друг областен град в България, където хората да се определят през индустрията и тя да е вътре в душите им. Вие сте най – индустриално мислещите хора и това трябва да се използва при насърчаването на младите и при възможностите да правят мечтана кариера тук. Когато говорим за иновации и изобретения, българската предприемаческа среда, не е тази, която описват в книгите с американски мотивационни модели, в които водещо е потребителското преживяване, че трябва да направиш ново приложение за телефон или нещо много секси, за да станеш предприемач. В сърцето на Европа – Германия - се намират заводите, в които се правят автомобили и машини. Технологичният дух на Европа не е предприемаческият дух на Америка и България като култура е много по – близка до Германия. Така, че ние няма да прочетем за нашето бъдеще от книгите, които ще си купим от някоя книжарница, но близостта ни с Германия и техните пазари е голяма предпоставка това да е пример къде е бъдещето на местната индустрия.
Като цяло, движим се в посока Габрово да се превърне в пример за технологична и инвестиционна дестинация.