Слово на кмета на община Габрово.

Уважаеми господин Президент,

Уважаеми народни представители, Ваше Високопреосвещенство,

Уважаеми представители на изпълнителната власт,

Скъпи гости!

140 години след епопеята на Шипка, България отново изправя ръст и в знак на почит и признателност свежда глава, за да чества свободата си. Свободата, която не просто ни е дадена  от шанса да се родим в мирно време, а е извоювана за нас от самоотвержени и смели воини и родолюбиви опълченци, пожертвали себе си, за да останат вечно живи!

Днес в центъра на България ни събира дата, дълг и тържество. Казвам тържество не в смисъла на празник, а в смисъла на възвисяване – тържество на духа, на честта и свободната воля. Да, събира ни по традиция, към която неизбежно сме добавили и протокол. Но знам, че ни събира И по сърце, защото не по протокол се почита, обича, или вярва, а по разум и по сърце.

Боевете на връх Шипка са категоричната заявка пред Европа и света, че българинът е дораснал до идеята за собствената си свобода и е готов да я брани всячески, дори с цената на живота.

Поклон пред силната вяра, воля и смелост на всички герои, чиято кръв и кости останаха на тази земя. Земя, която помни дни на смелост и страх, на саможертва и смърт, на гибел и възкресение. 

Днес, ние говорим и си спомняме геройски загиналите,  вадим от паметта си познания за историческите събития от преди 140 години, впускаме се в анализ на сегашната ситуация, спорим, споделяме убежденията си... Но, ако спрем само до тук, ще успеем ли да окрилим надеждите си, да вдъхнем кураж, да се вдъхновим?

Днешният ни дълг е да помним, че свободата е дар, който трябва да се пази и отстоява с вяра, решителност, мъдрост и отговорност. Тя не идва отвън, не се дарява като дреха, къща или пита хляб, не е в материалните придобивки, а в мислите и поведението на хората, освободени от оковите на ограниченията и страховете.

И днес, както преди 140 години, всеки от нас има своите убеждения. Но дори да имаме различия, всички искаме да живеем с обещание за свободно и достойно бъдеще.

Възкръсването на българското се оглежда днес в очите на децата ни, защото светлата памет за миналото и благодарността към предците очертава хоризонта на тяхното бъдеще и мащабите на мечтите им.

Днес на Шипка всичко е спокойно!  С признателност свеждаме глави пред паметта на вечно живите в сърцата ни, на хората, които сътвориха и ни дариха свободна България.

Тя, Шипка е върхът, от който виждаме защо и накъде да продължим, обединени от родолюбие, признателност и благодарност!

Тя, Шипка е върхът, който ни задължава, сплотява и вдъхновява за всичко, което ни предстои, дава ни сили да бъдем народ - горд, способен, достоен, силен и заслужил да пребъде!

Нека живеем, мислим и работим така, щото България да бъде чиста и свята република!

Честит празник и Бог да благослови България!