Етнографският музей на открито „Етър” представя занаяти и занятия, характерни за бита на българите в миналото. Някои от тях днес не се практикуват, други са на път да изчезнат. Благодарение на различни възстановки в музея, старата традиция е жива.
Калайджийството се практикува все по-рядко. Инструментите, които истинските калайджии използват, понякога са на повече от век. В ЕМО „Етър” бе направена атрактивна възстановка на калайджийство. Семейство майстори успяват да се издържат, като практикуват калайджийство и бакърджийство. Семейството е познато на населението от селата между Габрово и Севлиево.
Лазар пази инструментите на своя дядо и споделя пред посетителите в ЕМО „Етър” как се работи с тях. Василка подготвя съдовете, които Лазар ще калайдиса. Пред посетителите в музея се разкриват картини от миналото.
Рано сутрин в селото пристига калайджията. Някъде около мегдана или на централно място изкопава малка дупка в земята. Разполага се и чака. В селото, от къща на къща, бързо се разчува, че е дошъл калайджия. Стопанките носят менци, менчета, тигани, джезвета, които ползват в домакинството. През определен период всичко, изработено от бакър трябва да се калайдиса. Това е част от живота на хората в едно отдалечаващо се време. Майстори като Лазар и Василка успяват да го задържат в съвременността, благодарение на музеи като ЕМО „Етър”.