Търговският дюкян е едно от любимите за посетителите в ЕМО „Етър” места. Там може да се намерят торби от козяк, предмети за бита от глина, дърво и метал, сътворени от истински майстори, пазители на старите български традиции. Традиции, които няма как да изчезнат, докато съществува музей като този. Казва го Димитрина Илиева, първата която е работила в търговския дюкян, при неговото създаване.
Днес посетителите в ЕМО „Етър” я познават заради атрактивните техники, които е опознала и демонстрира – шиене с гайтан и боядисване на тъкани с естествени багрила. Димитрина разказва своята история в обновения търговски дюкян, който от години се помещава на първия етаж на Саковата къща в музея.
Градски възрожденски стил, напълно в духа на музея, но когато човек влезе вътре открива, че тук миналото среща съвременността. Дюкянът е едновременно традиционен и модерен. Инициатор на тази трансформация е директорът на комплекса доц. д-р Светла Димитрова.
„През 1968 г., дюкянът беше по-нагоре, срещу ковачницата. Произведеното от майсторите на музея се продаваше там. Имах желание да уча история и затова започнах да работя в „Етър”-а”, разказва Димитрина. „Два занаята са мое хоби – работа с гайтани, за което имам майсторско свидетелство от 1978 г. и багрене с растения”, споделя тя.
„Този музей е единствен по рода си. При създаването му все още имаше майстори от старата генерация. Някои от занаятите вече не се срещат, но докато има ЕМО „Етър” традицията ще бъде пазена”, смята Димитрина.