Едно дарение, направено от проф. Владимир Божилов на Регионален исторически музей-Габрово, тепърва ще предизвиква интереса на широката общественост. 99 копия на фотографии, 28 пощенски картички с лични текстове и послания, изпращани от различни градове на България и 9 документа се съдържат в това дарение.
Родът Божилови очевидно е бил с традиции по отношение на името Владимир. Освен дарителят, който е д-р на медицинските науки, Владимир се казват баща му и неговия дядо.
Роден през 1933 година, дарителят Владимир Божилов е представител на българската професионална емиграция в Полша през първите години на комунистическата власт.
Пред историка Даниела Цонева, която обработва дарението му, той разказва, че има ясен спомен от влизането на немските танкове в Габрово по време на Втората световна война, а по-късно и от слизането на партизаните от Балкана. Каквото и да се говори след падането на комунистическия режим за спорната масовост на партизанското движение, в спомените на малкото момче партизаните са изглеждали многобройни.
Домът на семейството е бил разположен в района на гарата в Габрово, а част от старите фотографии показват мястото, такова каквото малко наши съвременници го помнят – слабо населено, незастроено и без познатите днес улици.
Родът на Владимир Божилов е със забележително присъствие в габровското общество от ХІХ и началото на ХХ век. Това става ясно от разказа на Даниела Цонева. Баба му Надежда, родена през 1881 година, по бащина линия е Мацкова, а по майчина – Сирманова. Разбира се, първата ни асоциация е с днешния квартал Сирмани.
Сирманови е много известен габровски род. Христо, Сава и Йеротей Сирманови – четник на Цанко Дюстабанов, учител и военен. Тримата братя са заемали с достойнство обществените поприща, на които са се оказали в своя живот.
Родът Мацкови също е свързан с освободителното движение в габровско от 70-те години на ХІХ век. Бащата на Надежда – Христо Мацков, е един от последните четници, видели войводата Цанко Дюстабанов жив.
Поборници, опълченци и доброволци в Сръбско-българската война от 1885 година –такива са членовете на двете семейства.
Най-старата снимка, която може да се види в Дарението на проф. Владимир Божилов е от 1895 година. На нея са Йеротей и съпругата му Анастасия.
Най-късната фотография представя времето, когато е открит монумента на връх Шипка. Годината е 1934-та, а месецът – август. Лична снимка, чрез която семейството е запаметило отиването си на Шипка.
Пощенските картички, които присъстват в дарението съдържат много лични данни. Може да се види гимназиалната улица, позната днес като Априловска, общ изглед от Габрово, картички от Трън, Русе, Стара Загора, Велико Търново и други български градове.
Интересна е и снимката, която показва квартал Падало (около сегашното общежитие на гарата в Габрово). Адресът на семейната им къща е „Кенали” 26. Историкът Даниела Цонева все още не може да уточни, дали става въпрос за сегашната улица „Станционна” или „Заменхоф”. Тя е проучила, че Кенали е село около Битоля, където се водят сражения през Първата световна война.
„Има вероятност името да е свързано с този епизод от историята, тъй като в битки на завоя край река Черна има загинали габровци”, коментира Даниела Цонева, която има намерение да проучи задълбочено тезата си.