И е вкусен, и е сладък, и е евтин. „Габровският шоколад” е карал дори швейцарски сладкари да си облизват пръстите. Международното признание към този продукт идва и от участието му в Световното изложение на уникалните храни в Торино, Италия.
Вписан е в Световната книга на уникалните храни „Арката на вкусовете”.
„Габровският шоколад” има българско наименование, с което да бъде разпознат – пестил. Той се нарежда сред символите на региона ни, наред с котката без опашка и прочутата книжка с шеги.
Толкова дълбоко е навлязъл в бита, че в Етнографския музей на открито „Етър” са му посветили специален празник, който тази година ще се проведе от 22 до 25 септември.
Пестилът напълно чист природен продукт, без грам захар. За приготвянето му се подбират само здрави сливи. Най-използваните сортове са караджейки и маджаркини, които са много сладки, но не толкова воднисти. Пестилът е зимна храна, за която се изисква майсторство. Напълно готов е около Нова година, когато вече е „габардясал”, покрит е с белезникав слой плодова захар. Ако е приготвен добре, може да трае повече от пет години, без да загуби вкусовите си качества.
Габровският шоколад е екологичен продукт, не само заради липсата на примеси при приготвянето му, а и защото технологичният процес е безотпаден. Варакът (плодовият сок, отделен в самото начало при варенето но сливите) се използва за ракия, а костилките отиват за храна на животни.
Пестилът е много полезен за организма и укрепва имунната система. По време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър” (22-25 септември) всеки може да види как се приготвя този уникален роден продукт.
Преди години жителите на габровско са го приготвяли в домовете си и са запазени много рецепти, продиктувани от представители на местното население.
През април 1980 г. Иванка Лилова, уредник в „Етър”-а, записва технологията, използвана от 72-годишната тогава Яна Дянкова от село Жълтеш.
Пестил се вари в голяма бакърена тава. Не всички стопани имат такива тави. Който има много имот със сливи, има и тава. Прави се оджак, който се замазва добре, за да не се пръска на огъня. В тавата се изсипват около 20 кг. сливи. Изпукват се на слаб огън. Тавата се пълни с варак – сокът на сливите, който се изгребва и се слага в кацата с каша за ракия. Сливите за пестила се бъркат с бакърена огрибка. Цедят се с бакърен дърмон, като се джуркат с голям джурук и се изцеждат в каче. Връщат се в тавата и се варят около 2-3 часа, докато се вчесне пестила и стане черен. Сместа се излива в средата на тънки букови дъски и се размазва към краищата. Съхне няколко дни, след което се отлепва с огрибка и се навива на руло. Изправя се на хамбара за проветрение, за да не мухлясва.
Програмата на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”, 22 – 25 септември
22 септември (четвъртък) 11:00 – 16:00 ч
● Приготвяне, дегустация и продажба на пестил (габровски шоколад)
● Кулинарно изложение-базар на продукти, приготвени със сливи
● Фолклорни изпълнения на НЧ „Зора-1872“, кв. Нова махала, гр. Габрово; НЧ Христо Ботев-1894“, с. Гостилица, общ. Дряново
● Демонстрация плетене с беленица (царевична шума)
23 септември (петък) 11:00 - 16:00 ч.
● Приготвяне, дегустация и продажба на пестил (габровски шоколад)
● Фолклорни изпълнения на НЧ „Хр. Смирненски-1949“ кв. Русевци, гр. Габрово
● Демонстрация плетене с царевична шума (беленица) ● Демонстрация сушенe на сини сливи
24 септември (събота) 11:00 – 16:00 ч.
● Приготвяне, дегустация и продажба на пестил (габровски шоколад)
● Кулинарно изложение-базар на продукти, приготвени със сливи, традиционни ястия от капански регион
● Концерт на ансамбъл за изворен фолклор „Капанци” при НЧ „Искра-1893“ с. Паламарци, обл. Разград
● Демонстрация на шиене с гайтан
● Демонстрация сушене на сини сливи
25 септември (неделя) 11:00 ч. – 16:00 ч.
● Приготвяне, дегустация и продажба на пестил (габровски шоколад)
● Кулинарно изложение-базар на продукти, приготвени със сливи
● Концерт на група за автентичен фолклор „Красенски кехлибар“ при НЧ „Просвета-1919“ с. Красен, обл. Русе
● Демонстрация на шиене с гайтан