Фабрика за Карнавал или бърз поглед зад портите на карнавалната работилница в Габрово

Столицата на хумора – Габрово – отново е в трепетно очакване на най-голямото си и весело събитие – Карнавалът, а интересът какво се случва в кухнята преди началото му е съвсем, съвсем разбираем.

Затова открехнахме леко голямата желязна врата на карнавалната работилница, за да надникнем там. 52 дни преди карнавалния ден обстановката все още е спокойна. Художниците работят от две седмици, ясно е, че в шествието ще има 15 нови макета, някои от старите ще се преправят. Сред новите образи са лидерът на ДПС Лютви Местан, бившият председател на парламентарната комисия по култура и медии Слави Бинев и боксьорът Кубрат Пулев - Кобрата. Останалите ще разберем на 16 май в 18 часа.

Как се прави макет?

Най-напред се подготвя рисунка на карнавалната картина и по нея миниатюрен проект, в който се определят и изчистват подробностите като изражението на лицето, позицията на ръцете, наклонът на фигурата и т.н.  След това този проект се увеличава в мащаб. Най-високите макети достигат височина 4.80 м.

Следва скулптирането на главата от стиропор, от същия материал се изработват ръцете и ходилата.

Тялото се изработва от тел и се покрива с мрежа. Този процес отнема около 2-3 дни при по-лесните форми и повече от седмица, ако макетът е по-сложен. Следва дълъг процес по каширане с хартия, съхнене и накрая много важното рисуване, което да придаде блясък в очите и вятър в косите.

В карнавалната работилница работят общо десет човека – четирима художници, двама заварчици и четирима приложници. Последните се занимават и с аранжировката на дребните детайли и украсата на платформите, чрез които се движат макетите.

Корените на габровския Карнавал се губят назад във времето, още когато го наричали Олелийня.  Защо Олелийня? Защото се вдигал шум чак до Бога, че даже и по-нагоре. Никой не е виждал такава олелия.

Олелийнята се смята за родителка на днешния Карнавал, но за разлика от него, който се провежда всяка трета събота на м. май, тя се „разполагала“ в събота срещу Сирни Заговезни. Била голям ежегоден събор с много люлки, халва, сергии с различни дрънкулки, гостуващи от други градове кукери, музика, танци, а привечер и с маскиране – кой с каквото намери или си измайстори.

Кога точно е възникнало това всенародно веселие е трудно да се определи, но през 19 век празникът вече е традиция. Постепенно карнавалът се разделил на две – хайлайфът си правел маскени балове по европейски модел на закрито, а останалите ходели на карнавално шествие в квартал „Лъката“, където в разстояние на 100 метра имало 13 кръчми. Втората световна война прекъснала карнавала до 1964 г., когато бил възстановен – отначало спонтанно, а след това с помощта на габровските предприятия и заводи. Второто прекъсване е в годините 1990 – 1998 г., но от 98 г. насам шествието е възстановено и се превръща в емблема на града. То се провежда всяка трета събота на м. май.