От 15 до 19 октомври на посещение в Габрово беше Катрин Кълън - Президент на Комитета по култура към световната организация „Обединени градове и местни власти“. Тя беше в града ни във връзка с избора на Габрово за Пилотен град на културата в световната селекция от 8 пилотни града.

Какво представлява Agenda 21 за културата и как програмата Пилотни градове е обвързана с Agenda 21?

Agenda 21 за култура е програма, която бе стартирана през 2004г. в Барселона по време на Световния форум по култура и бе провокирана от това, че активните културни субекти от целия свят най – сетне осъзнаха, че през последното десетилетие устойчивото развитие е базирано на три основни пилона – икономика, социална сфера и околна среда, но във всички документи няма и дума за култура.

Така, че Agenda 21 за култура, която се осъществяваше през последните 10 години е един набор от правила, който използва културните права,устойчивостта, местната икономика, медиите и културните индустрии като им дава възможност по този начин да участват явно в управлението. Самата програма по своя характер е много приобщаваща.

UCLG /Обединени градове и местни власти/ е най – голямата световна организация на местните власти. Преди десет години местните власти се събраха на едно място, защото им беше писнало централните правителства да вземат решения, без дори да се допитват до  местните власти в случаи, когато става въпрос за климатични промени, транспорт, жилищна политика. И всички те имаха усещането, че никой не се вслушва в техния глас.

В структурата на UCLG има много комисии, комисията по култура има за председател представител на гр.Лил /там, откъдето идвам аз/, а заместник – председателите са хора, които са посветени на Agenda 21 за култура, което звучи малко странно като наименование, но всъщност представлява едно задълбочено изследване на ролята на културата в процеса на устойчиво развитие.

Agenda 21 за култура е документ, който е преведен на 21 езика, включително и български. Това е образно казано ръководство или упътване, което обаче е адаптирано към специфичните условия на всяка една страна. Към момента той включва 520 града от цял свят, които сега след първият 10-годишен тестов период имат сериозна практика зад гърба си, защото в началото на 2004 г. когато лансирахме тази идея ние нямахме опит и действахме чисто интуитивно.

През 2010г. на световен конгрес в Мексико, културата беше одобрена като четвъртия пилон в процеса на устойчиво развитие. Това беше много важен момент, защото „екологични“ представители много често не искат културата да им се меси в собствената схема, защото те казват, че културата като четвърти елемент или пилон не е необходим, защото тя е навсякъде. Но моят отговор е, че ако някой твърди , че културата е навсякъде, тя няма да достигне до никъде.

Така че днес, когато говорим за устойчиво развитие четирите основни елемента, които са неразривно свързани са икономиката, социалното равенство, отговорността към околната среда и културното многообразие.

Миналата година през месец юни Мексико сити реши да стартира ежегодна награда за града с най – добро представяне в Agenda 21 за култура, която ще продължи и в годините занапред. Самата награда ще бъде дадена отново в Мексико този ноември и град Бело Хоризонте в Бразилия е първият получател на това отличие.

През последната година и половина ние редактирахме Agenda 21 за култура, тъй като сега имаме десетгодишен опит и искахме да предложим на осемте пилотни града, които избрахме за новата програма по-задълбочен и действащ документ. Тези градове са малко или много въвлечени в Agenda 21 още отпреди. Какво означава това – когато си част от тази програма нито един от градовете не започва от нула, всеки вече прави или е правил нещо. Един от аргументите ни, когато разглеждахме кандидатурата на Габрово за пилотен град беше усещането, че тук вече моментът е назрял да се открехне културният сектор за всичко, което се случва и ролята на културата за устойчивото развитие на града да бъде много по-видима.

Приоритетите в новата Agenda 21 за култура са да се предоставят полезни и добри примери за проекти, както и лобиране от страна UCLG, която има 2 основни задачи – първо да координира всичко, което се случва на местно ниво и второ да лобира на ниво Обединени нации световната култура да съществува във всички документи на ООН. В момента в света се подготвя следващата голяма среща на високо равнище на ООН, която ще се състои следващата година и която ще чертае политики в следващите 15 години. През 2000г., когато се приемаше документът на хилядолетието в него нямаше и една дума за култура, затова сега в UCLG има голямо лоби, което се фокусира върху това да имаме култура и устойчиви градове, включени като приоритети в документите на ООН. В момента 50% от населението на света живее в градовете, след още 15 години този процент ще набъбне на 75, така че Обединените нации трябва да се вслушат в гласа на градовете и на мрежите на местните власти.

Какво ще донесе участието на Габрово в програмата Пилотни градове?

Освен това, че ще бъдете част от новата Agenda 21 за култура вие вече ще виждате по един по-различен начин културната активност на ваша територия. Градът ви ще бъде поставен във световна мрежа с още културни субекти от останалите осем града, с които ще можете да си взаимодействате, сътрудничите и експериментирате.

Най – хубавото на Agenda 21 за култура е, че няма никакво значение дали сте град с население от 20 милиона или 20 хиляди, защото когато изпълнявате проект вие го насочвате към по-малко от 50 000 души. Има значение стратегията и начина, по който ще осъществите идеята, а не размерът и големината.

3 са основните предпоставки, които трябва да съблюдавате, за да имате симбиоза между четирите стълба на устойчивото развитие:

На първо място да осигурите инфраструктура - места за изява на вашите творци – артистите могат да използват изоставени или нефункциониращи предприятия. Те не очакват да им построите дворец, в който да развиват своето въображение или изкуство.

На второ място – да въвлечете всички представители на културния сектор в един конструктивен диалог. Повярвайте това наистина върши работа, защото докато бях заместник-кмет на гр.Лил всяка шеста седмица имахме неформални срещи, под формата на „културна закуска“, и това много ни помогна, защото заедно стигахме до решенията и най – важното бяхме отворени и прозрачни един към друг.

И на трето място, но не последно по важност е работата в мрежа. Фактът, че сте решили да станете пилотен град ви поставя наистина в една мрежа с други градове, с които ще имате възможност да обменяте добри практики и идеи и вашата работа да бъде видима от всички.

Филмова музика, книги и карикатури в програмата на Смешен филм фест 5
20 октомври 2014
Завръщане на търговци и дюлгери в Боженци
21 октомври 2014