„Да дадем шанс на нашата държава да се развива чрез нашите деца, да се фокусираме върху добрите идеи и възможностите. За това си заслужава да пренебрегнем различията си“. Това заяви кметът Таня Христова на проведения в Габрово публичен дебат за демографското развитие на региона. Организатори на събитието бяха Община Габрово и Общинския съвет в града. Участие взеха представители на бизнеса, неправителствени, синдикални и младежки организации, държавни структури и учебни заведения. В дебата се включиха доц. д-р Александър Цветков – експерт по регионални социално-икономически анализи и доц. д-р Йордан Калчев – преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“, дългогодишен изследовател и ръководител на отдел „Демографска статистика“ към НСИ.
По време на форума бяха представени тревожни факти за демографските и икономически тенденции на местно и национално ниво. За около 10 години, от 2001 до 2011 г., населението на Габрово е намаляло с около 10 хиляди души. Ако за период от 7 години населението на България е намаляло със 6 %, то габровци са намаляли с близо 14 %. Темповете на намаление на населението в нашия град са много по-интензивни, отколкото за цялата страна. Раждаемостта тук е по-ниска от тази за страната. Смъртността е приблизително като тази в национален мащаб, но в последните години е малко по-висока. Данните за общината показват, че относителният дял на възрастното население се увеличава до 2010 г., а след 2010 г. увеличението става по-интензивно.
Единствено когато се изследва образователната система, може да се каже, че Габрово има предимство в сравнение със страната като цяло. Делът на населението тук с висше и завършено средно образование е по-висок отколкото този за държавата. Колкото по-голям е този дял, толкова по-добри са перспективите за реализация на пазара на труда, съответно и доходите са по-големи. През 2001 г. показателят за влизащите в работната сила е нормално висок за Габрово – 97-98 %, но към 2011 г. е по-малък – 45-46%. Това означава, че само половината от тези, които излизат от работната сила, могат да бъдат възстановени от младото население.
За проблемите на демографското развитие е започнало да се говори в държавата още през 70-те години. Тогава е започнала тази тенденция по намаляване на раждаемостта. През 60-те години България е имала може би най-ниската смъртност в света – 7 на 1000, сега е 14 на 1000. Тогава сме имали по-висока раждаемост и съответно по-младо население. След което започва тенденция на застаряване на населението. Това не се случва само в България, а в целия свят. Намаляването на раждаемостта в страната се дължи и на новите семейни модели – на преден план излиза двудетният модел, а сега е утвърден еднодетният. В същото време се наблюдава срив на традиционните бракове, а се увеличават консенсусните бракове. Обезлюдяването на някои населени места се дължи и на външната и вътрешна миграция. Друга причина е постоянното негативно говорене в публичното пространство. Липсата на перспектива е една от основните причини за външната миграция, а не безработицата, която се нарежда на 5-6 място при направени проучвания.
Повдигнат бе въпросът за качеството на населението. Все по-високи ще бъдат изискванията към тези, които ще влязат в работната сила. Все по-малко хора ще бъдат конкурентни на пазара на труда. Когато потенциалът на едно населено място се издигне на по-високо ниво, то има и по-висока притегателна сила. Там демографският проблем се решава, както и въпросът за качествения състав на населението. Затова е важно да се създава и развива икономическия, социален и интелектуален потенциал на населените места.