Весел четвъртък с кацнал стършел и карикатурна броеница

Не става дума за природен феномен, а за гостуването на редакцията на вестник „Стършел”. Поводът? Между приятели няма нужда от поводи, но този път срещата е по повод. При това достатъчно солиден и приятен: габровската премиера на книгата „Карикатурна броеница. От Дембицки до Комарницки” на сатирика, дългогодишен главен редактор на вестника и отдавнашен приятел на Веселата къща Йордан Попов. С негова помощ ще оживеят моменти от историята на българския сатиричен печат от първите му прояви, та до днес. Срещата е на 27 февруари в Залата на жирафите от 17.30 часа. Добре дошли са всички: творци-сатирици и хумористи, любители на хумористичната и сатирична българска преса и ценители на хумора и сатирата в литературата и карикатурата. Предстои ни среща с автора, възможност за получаване на автограф на книгата и откровен разговор за хумора в политиката, живота, литературата и карикатурата. В диалога ще се включи и главният редактор на „Стършел” Михаил Вешим.

„Карикатурна броеница...” е своеобразна история на българския сатирично-хумористичен печат. Което не означава сухо и неразбираемо четиво, напротив: текстът ще допадне и на взискателния познавач, и на читател, който помни имената на карикатуристи и писатели още от първите десетилетия на миналия век и е колекционирал такива издания, а също и този, който само е чувал да се разказват легенди за един или друг автор.

Няма да преразказваме увлекателната „Броеница...“, нека само обърнем внимание на страниците, отделени на вестник „Стършел“ от 1946 до наши дни.

Йордан Попов разказва много епизоди от делниците на редакцията. Доверява ни малко известни „тайни” от житейските и творчески биографии на карикатуристи и сатирици, свързани години наред с редакцията на изданието. Без да изпада в излишни подробности, ни съобщава кой може да се нарече следовник на Божинов и Чудомир. Не ни спестява и неудобни въпроси /„При наличието на цензура и строг партиен контрол как се развива българската карикатура?“/

За този, който е бил верен читател на вестника, ще бъде интересно да свери собствения си часовник, защото образът „отвътре“ винаги е по-различен от видимия, изграден в масовата представа.

Ще прочетем и откровения като това: „Тук е мястото да напомним, че главният редактор в онази система формално може да е сатирик, но в действителност е пълномощник на ЦК на БКП в партийно издание... Редколегията е консултативен орган, разбирай декорация от писатели и художници.” Разбира се, споделени са и звездни мигове от историята на „Стършел“.

Не трябва да пропуснем страниците за Тодор Цонев, така добре познат на габровци още от рождението на Дома на хумора и сатирата, Й.Попов с право го определя за един от обновителите на карикатурата през 60-70-80 г. на 20 век. В зората на демокрацията по страниците на вестника вече избуява новата генерация карикатуристи: Чавдар Николов, Йовчо Савов, Иван Кутузов, Ивайло Цветков, Маргарита Янчева и още, и още. А нашият съгражданин и световно признат карикатурист Христо Комарницки, оказва се, е свързан със „Стършел“ още от 80-те г. на миналия век.

Искате ли да научите кой е първият български карикатурист, колко са стари най-старите карикатурни рисунки по нашите земи, кои са днес най-изявените стършелови сатирични пера, отделете си малко от свободното време. Когато подаръците са празник за духа, времето минава неусетно.

До среща с редакцията на сатиричния вестник „Стършел“ и „Карикатурна броеница“ на Йордан Попов на 27 февруари от 17.30 ч в Залата на жирафите.