УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ,
УВАЖАЕМИ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,
СКЪПИ СЪГРАЖДАНИ И ГОСТИ,
Днес най-високият връх в българската история за пореден път ни събира, не по навик или по задължение, а за да ни припомни най-важния, но и най-трудния урок, актуален вчера, днес и утре. Урок, на който се крепи много от историческото и днешното ни самочувствие, който ни осмисля като борбена и достойна нация и ни формира като силна държава. И най-вече ни превръща от поробен народ в свободни граждани.
Днес се навършват 136 години от отбранителните боеве на връх Шипка. Боеве, които определят изхода на Руско-турската война. Едва ли има българин, който да не носи частица гордост в сърцето си от подвига на нашите деди, извършен в горещия август на 1877 година. Защото там, на този легендарен старопланински връх, бива написана една от най-ярките и светли страници в Руско-турската освободителна война. И пак там, благодарение на храбрите руски войни и български опълченци, се обръща ходът на войната и изгрява слънцето на нашата дългоочаквана свобода.
Габрово винаги е било свързано с Шипка – дали заради местоположението си, заради участниците в боевете, или заради онези 1000 души, които са носили вода до първите линии на сраженията и са изнасяли ранените. Поклон пред тях, поклон пред силната им вяра, воля и смелост.
Смисълът на днешните чествания не е просто да отбележим изминала годишнина. Днешният ни дълг е да бъдем тревожни и да помним, че свободата е най-висшият дар, който трябва ревностно да пазим и да отстояваме с решителност, мъдрост и отговорност. Само така ще бъдем истински народ, който достойно продължава подвига на тези, които дадоха най-свидното си, и паднаха в схватка със смъртта.
И днес, както и преди 136 години, всеки от нас има някакви дълбоки убеждения и когато преминаваме през трудни времена, когато взимаме нашите най-големи решения за страната ни, няма как това да не изведе на преден план най-силните емоции и да създаде объркване. И това няма нужда да се променя. Нашите дебати, спорове и разногласия са най-сигурният знак, че сме свободни.
И днес, както и вчера, въпреки всичките ни различия, всички ние носим надежда за бъдещето на БЪЛГАРИЯ. Всички искаме децата ни да растат в страна, в която има сигурност, достъп до най-добрите училища и примера на най-добрите учители. Искаме да живеем с обещание за свобода и достойнство за всяко човешко същество.
Ето защо трябва да помним, да бдим и да браним завещаната ни Свобода. Всеки ден! Само така ще чуваме гласа на Балкана, който прогонва робството и ни кара да се гордеем!
Бог да благослови свободна България!