Дали заради традицията, дали по навик на Разпети петък говорим за саможертвата на Богочовека, сещаме се за страстите Христови, опитваме се да бъдем по-смирени, надявайки се, че така сме по-благочестиви.
А може би е дошъл моментът когато е нужно истински, дълбоко в душите си да преосмислим цената на тази саможертва, смисъла и целта й. Да простим на себе си за неуспехите си и да простим на другите за болката, която са ни причинили. Да обичаме, за да бъдем обичани. Да приемаме другия, за да бъдем и ние самите разбрани и приети. Да се грижим и помагаме не само на близките си, но и на тези, които най-много се нуждаят от подкрепа, защото сме ближни не по родство, а по самата си човешка същност – да бъдем хора.
Само тогава е напълно оправдана целта на саможертвата, само тогава ще е платена цената й и ще са откупени греховете ни от Божия Син, само тогава ще е имало смисъл от Разпятието.
Светли Великденски празници на всички габровци!
Таня Христова
Кмет на община Габрово