„Българската държава възкръсва от пепелта на Априлското въстание 1876 г. и победата в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г., очертала санстефанските предели на българския народ. След възторга обаче идва покрусата – България е разделена на няколко части. Борбата за обединение става цел и задача на поколение българи. Първата стъпка към него е през 1885 година – година, която редица изследователи провъзгласиха за епоха. Българите нарекоха преди 127 години извършеното от тях с простичката дума съединение. Без излишна речовитост те, в нощта на 5 срещу 6 септември, обявиха пред Европа и света, че обединението на северните и южните българи е вече факт. Няколко месеца по-късно, в калните окопи на Сливница, с оръжие в ръка, защитиха своето дело”. С тези думи на Добромир Търновски, уредник от Регионалния исторически музей, започна честването по повод 127-ата годишнина от съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Пред паметника на Продан Тишков – Чардафон в Габрово се събраха представители на местната и държавната власт, представители на политически партии, на граждански организации и съюзи, десетки габровци. С поднасяне на цветя и венци присъстващите сведоха глави и почетоха паметта на тези, които защитиха звездния миг на България – Съединението. Популярни маршови и народни песни в изпълнение на „Оркестър Габрово” допълниха атмосферата на празника.
На тържественото събитие бе припомнено участието и приносът на Габрово и габровци по онова време. Личността и делото на Продан Тишков са неразривно свързани с акта на Съединението. Водената от него голямоконарска чета е взела непосредствено участие в събитията – без нея историята би била различна. Принос към светлата дата имат и други бележити габровци.
Военният министър Константин Никифоров, който взема решението за отбранителните боеве при Сливница по време на Сръбско-балгарската война, в която участват много габровци. Генерал-майор Христофор Хисапчиев, зам.-началник на щаба на действащата тогава армия, с голяма заслуга за спечелването на войната. След Съединението в Габрово е сформирана чета от опълченци, които, придадени към Първи софийски полк, участват във всички последвали сражения за обединението на българите и тяхното присъединяване към майка България.
