През първите десетилетия след 1878 г. градът не прави изключение от общите процеси на цялостно преустройство в младата българска държава. През месеците на нейното ново администриране начело като пръв министър-председател застава габровецът Тодор Бурмов, възпитаник и учител в Габровското училище.
Важен момент в летописа на освободено Габрово е изграждането на нова гражданска администрация. Опитът в организирането на общинско управление отпреди Освобождението се използва при новите условия на възстановената българска държава. Организацията на живота в града се поема от изградената временна управителна комисия, в състава на която влизат представители на различни социални прослойки – учителите Райчо Каролев и Андрей Манолов, доктор Алекси Христов, търговецът Станчо Цонев и гайтанджията Иван К. Калпазанов. А първият назначен кмет на Габрово Димитър Цв. Мичковиц (2 ноември 1879 г. – 7 ноември 1880 г.) насочва усилията си към разрешаване благоустройството на града, прави начални стъпки за разработване на общ регулационен план относно архитектурното му преобразяване съобразно настъпилите нови условия.
В следосвобожденските години Габрово трябва да се трансформира от занаятчийско възрожденско градче в модерен индустриален град. По това време градът наброява 7 624 души – според статистиката от първото след Освобождението преброяване през 1884 г. Заедно с принадлежащите му села населението надхвърля 25 000 души. Още след Освобождението разрастването на града на север и на юг продължава, като в края на 30-те години на ХХ в. той се простира между Шиваров мост и Боровото (присъединено като градски квартал през 1937 г.) до кожарската фабрика на Пенчо Бонев. Постепенно през 40-те години градът заема високите, достъпни за изграждане части на източните и западни планински склонове (Петкова нива, Баждар, Варовник, горната част на Йонковото), измества се и по поречията на реките Синкевица и Паничарка. С увеличаването на територията си Габрово отчита и прираст на жителите, които през 1939 г. вече са 16 040 души.
Предприемчивият габровски дух набира нови скорости и през последните десетилетия на ХIХ в. индустриалното развитие на града осигурява достатъчно възможности за трудова заетост. Натрупаният предосвобожденски производствен и технически опит габровци съумяват да приложат при новите условия на възстановената българска държава. Занаятчийските работилници и манифактури в града се трансформират съобразно промените – едни затварят, други се модернизират, възникват и нови производства.
В първото десетилетие след Освобождението четири събирателни дружества пускат в действие седем модерни текстилни фабрики. Иван К. Калпазанов отваря през 1882 г. първата вълненопредачна фабрика в Габрово, с която се поставя началото на съвременната текстилна индустрия. Върху началните страници от летописа за стопанския просперитет на града се вписват още фабриките „Александър” (на Христо Бобчев, 1884 г.), „Успех” (1887 г.), Беровата (на Иван Хаджиберов, 1892 г.).
Габровското „индустриално чудо” е резултат от инициативата и на семейните събирателни фирми на Петър Хаджистойчев, Христо Гъдев, Генчо Екимов, Иван Конкилев, Цанко Добрев, Иван Цонев, Досю Андрейчев, Петър Русчуклиев, Манол Кашев, Георги и Никола Рашееви и др.
Предприети са първи стъпки към индустриална организация и в областта на кожарството, трикотажно-плетачното, ленено-тъкачното, биреното, барутното, тютюневото, производство.
От Освобождението до края на ХIХ век в резултат от свързването на промишления с търговския капитал възникват 68 по-големи и по-малки фабрики, 154 еднолични занаятчийски фирми. Общо 443 са индустриалните, занаятчийски, банкерски, застрахователни, комунално-битови структури. През този период в Габрово се реализират и първите опити за електрификация с индустриални цели – особено важен момент за цялостния просперитет на града. През октомври 1888 г. във фабрика „Фердинанд I” („Успех”) започва да се добива електрическа енергия от динамо (задвижвано от парен двигател), която е използвана за осветление на фабричните помещения. Три години по-късно Иван Хаджиберов пръв използва водната сила като двигател на динамо за електропроизводство. През 1906 г. той строи първата в България водноелектрическа централа с изцяло български капитали, експлоатирана за промишлени нужди.
В началото на 80-те години на ХIХ век в Габрово се създава и една нова структура, която в последващите десетилетия умножава своите институционални проявления и днес трайно присъства в интелектуалния живот на габровци. На 11 май 1883 г. в Държавната мъжка гимназия в Габрово е открит училищен музей, наречен Априловски в памет на благодетеля и събирач на старини Васил Е. Априлов. Той е създаден по инициатива на Райчо Каролев и с неговото основаване музейното дело в Габрово прави началните си крачки. Първите експонати в музея са личната библиотека и писма на Априлов, на съратника му Николай Ст. Палаузов и на първия учител Неофит Рилски, препис от ръкописа на „История во кратце о болгарском народе славенском”, написана през 1792 г. от габровеца йеросхимонах Спиридон, ръкописи и учебници на първото новобългарско светско училище, оръжие и монети.
Сред проявите със значимо обществено въздействие е и участието на ученици от Габровската мъжка гимназия в събитията от есента на 1885 година. Акт с изключително важно политическо и икономическо значение, Съединението и последвалата го Сръбско-българска война предизвикват масово доброволческо движение за защита на постигнатото единство и национална независимост на България. В негов символ се превръща завършилият Габровското училище Продан Тишков – Чардафон, който като организатор и ръководител на Голямоконарската чета, се вписва в основните събития, случили се в Пловдив и така впряга цялата си необуздана енергия в общото съединистко движение.
На път от Търново за Пловдив на 8 септември 1885 г. княз Ал. Батенберг преминава през Габрово, като призовава габровци да съдействат за успешното завършване на обединителното дело. След официалното му обявяване в старата българска столица, князът заедно с придружаващите го Стефан Стамболов, председател на Народното събрание и министър-председателят Петко Каравелов пристигат в града ни и отсядат в къщата на индустриалеца Христо Бобчев. Решени, че могат да понесат тежестите на бойната военна служба, още на следващия ден гимназистите от горните класове изявяват готовността да се запишат доброволци. В Габрово се формира Доброволческа ученическа чета от 226 души, която заедно с ученици от Лясковец (Петро – Павловската семинария) и от Търново, създава ядрото на самостоятелен батальон, към който са включени още ученици от Казанлък, Сливен, Садово – Пловдивско (от земеделската гимназия), от Образцов чифлик – Русенско (от земеделското училище), Ямбол, Видин. „Учениците от габровската гимназия първи се отзоваха... и първи образуваха ученически легион” – не пропуска да хроникира водачът Стефан Ватев, учител по това време в Габровската мъжка гимназия. Стоте дни на участие в събитията са изпълнени с „патриотически идеализъм от първия до последния ден” и се определят от доброволците като „славна епопея, свойствена на всяка интелигентна родолюбива младеж”.
