Малките лични истории са част от големия наратив на човешката история, богата, пъстра, интригуваща именно поради неизброимите, оригинални и неповторими истории на различните хора.
Историите биват споделяни по различен начин в различни ситуации – с подчертаване или пренебрегване на отделни детайли, с променяща се последователност във времето на частите на разказа, с допълнения и „разкрасяване“ на случки и събития според настроението на разказващия и конкретния момент, в който се припомнят и описват преживелиците.
Ние разказваме своите истории с универсалния език на визуалните изкуства. Всеки от нас използва личен авторски почерк, като в същото време взаимно се допълваме.
Изчистени, сведени до знаци и абстракции в черно и бяло, историите на Лаура Димитрова резюмират „описанието“ на хронологично протичащите събития, стилизират словесната бъбривост, „естетизират“ белезите, случайните следи, фрагментите от усещания и чувства, останали в съзнанието след преживяното, иронизират желанието на разказвача, да създава, прецизира и променя „дизайна“ на своя разказ.
Стефан Алтъков разказва истории, импровизирайки с цветовете и формите, универсалните символи, личните митологии, като чрез изразните средства на живописта осъществява синтез между сюжетност и абстрактна образност. Използва текстове, фотографии, флорални елементи и отпечатъци в постмодерна естетика, което превръща изображението в своеобразно предизвикателство към зрителя.
Замислена като пътуваща изложба, която да бъде представена в различни български и чуждестранни градове, до сега експозицията е показвана в следните галерии: изложбени зали „Рафаел Михайлов“, Велико Търново; галерия „Видима“, Севлиево; галерия „Резонанс“, Пловдив; „Шипка“ 6, София – Съюз на българските художници – зала 1А; Българския културен институт в Рим, Италия.