Светослав Славчев е познат на габровци преди всичко като актьор в ДТ „Рачо Стоянов“, като обществена личност, която се занимава с различни културни събития, като двигател на читалище „Будителите“, своя режисьорски дебют в театъра прави с „Трудни за обичане“. Малко са сигурно хората, които знаят обаче, че Светослав Славчев е и режисьор на най-мащабното събитие за нашия град - Карнавал Габрово. Какво още не знаем за него и ще успеем ли да изкопчим подробности около задаващия се Карнавал, питаме го с нашите 5+ въпроса.
- Какво още не знаем за режисьора на карнавала?
/С голяма почуда отговаря/… В нашия град тайни няма. Може би нещото, което хората не знаят и трябва да разберат е, че аз съм си кореняк габровец. И това, което много ме радва е, че през всички тези години карнавалът винаги се е правил от габровци. Може да се каже че досегът ми с него е първо като участник, по времето, когато Слави Бонев го възстанови, след това Иван ме покани да му помагам в екипа. С този карнавал оказва се съм доста отдавна свързан…/смее се/
- Имаше уникалния шанс да познаваш и работиш с Иван Минчев, режисьор и сценарист на карнавала през последните десетина година и който ни напусна през 2023 година. Какво си „открадна“ от него? На какво се учи от него и ще продължи ли да я има онази пиперлива нишка в габровския карнавал, която той прокрадваше умело?
Когато дойде Иван тук, ме повика на една среща и ме покани да му помагам при реализирането на няколко картини и намирането на участници за тях. Това, което ми хареса тогава, още при онази ми среща с него, е че Иван беше запленителен човек, на който не можеш да откажеш. Човек, който успява да те запали във всяко отношение, дори и да не разбираш на 100 % това, което е изцяло в главата му и което иска да се случи. Но при него нямаше момента, в който да подложи нещо на съмнение, каквато и щуротия да е измислил този път, тя се случваше. След първата-втората година Иван каза „Искам ти да станеш помощник – режисьор“. Тогава му казах, че работя активно в театъра, играя много, точно по това време в театъра се случва и фестивалът, а аз съм ангажиран с него и не мога да се вплета толкова силно в карнавала. И така първия път успях да откажа, макар че той си ми даваше задачи, които да реализирам. Обаче нямаше измъкване, след още някоя година той продължаваше да ми казва, че иска млад човек от Габрово, който да навлиза в карнавала, защото рано или късно някой трябва да го поеме този карнавал. За съжаление не очаквах толкова рано да се случи това. Иван беше душа човек, успяваше да напипа тънкостите, дори в политическата сатира успяваше да погледне цялата картина по- дълбока. Смел беше и това е едно от нещата, които научих от него – да се втурвам през глава. Когато започнах да участвам първоначално в писането на сценария със сценаристите започнах да се опитвам като него да не мисля за реализацията, откъде ще намерим хора, кое и как ще се случи. Напротив, опитах се да дам свобода на въображението си и да видим до къде може да стигне всяко нещо.
- Да кажем че сценарист е Ангел Иванов, как се случва напасването?
Ами напасваме се все още. Работата е такава, че както се казва в спора се ражда истината. Аз имам моите идеи, той има неговите, обсъждаме, спорим. В тази колаборация се случват нещата, но не само между нас двамата, а с целия екип, с който се обсъжда всичко.
- Разбрахме вече, че ще има около 70 карнавални картини и 25 макета – какво може да споделим за шествието, както се казва от „кухнята“, на многохилядните фенове, които ще дойдат на 18 май в Габрово?
Картините са над 70 дори. Замислили сме много цветен и пъстър карнавал, с много участници, не сме пожалили и политическата сатира, като сме се опитали да бъдем обективни да няма някой пропуснат, и засегнат от този факт. Често обичам да се шегувам, че ако някой го няма в карнавала, значи го няма и в живия живот или политиката. През годините съм имал такива случаи, когато представители например на различни политически партии минавайки покрай печатниците ме питат, защо ги няма, да не сме ги изпуснали, ама леко обидени. Има и други такива, които се правят на „ощипани госпожици“ и уж обидени, но това не означава че не ги забелязваме как си правят селфита със своя макет. Да кажем така, като те има в Карнавала значи си носител на „Оскар“ – ти си забелязан и избран. Наскоро имах щастието да пътувам до Тайланд, където се срещах с различни националности и им показах снимки от нашия карнавал. Разказах им какво правим тук. Те бяха от 13 държави и трябва да ви кажа, че хората изключително се смяха и забавляваха на нашите международни картини. Сатирата е нещо, което се прави много трудно. Тя не се прави навсякъде по света, но когато е направена както трябва, хората я разпознават и оценяват. Ако карнавалът мине и замине и няма отзвук, направи едни сърдити или други безразлични, то значи не е бил. Както е казано лоша реклама няма. И като си говорим за провокации и Иван, имаше една година един макет на една много симпатична мечка…
- Е, тъкмо беше заспала мечката сега ще я събудим отново…
Ама тя тази мечка никога не спи. Това си беше най-обикновена, кафява мечка. Единственото, което имаше различно беше едно знаме на рамото й. Нищо друго нямаше на тази мечка. Обаче! Обаче вътре някои хора откриха страхотни неща и тълкувания, всъщност това означава, че тези неща са в техните глави и това е техен проблем. И това може би е най-хубавото на карнавала. Когато човек се преоткрива в изкуството, това означава, че то е истинско и живо.
- Освен мечката имаш ли си друга любима картина или от новия карнавал невидян още?
Оооо да, но няма да ги разкрия, обаче си имам няколко любими картини с много интересни костюми. Освен това надсловът ни е „Не на войната“. Ние сме разгледали войната в различните й форми и проявления, там имам много любими картини и съм сигурен, че много хора ще се разпознаят в тях и ще се забавляват с тях.
- В годината на дракона да очакваме ли дракони в Габрово?
Очакваме ги. Ще видим дали ще бъдат огнедишащи или не, но очакваме гостите от Китай и се надяваме на каишка да са довели и китайския дракон.
- Бащата на габровския карнавал, както всички наричаме Слави Бонев, мечтаеше хората да се включват активно в шествието. Да очакваме ли повече интеракция с публиката, ще я видим ли повече като участник и по-малко като зрител?
Аз много добре разбирам и осъзнавам мечтата на Слави и на мен много ми се иска хората все повече да се включват. Да, определено има доста картини, които през последните години правим така, че да са в интеракция с публиката именно, за да могат да ги провокират и насърчават да не стоят просто като публика. Много се радвам, че конкурсът, който правим прогресивно нараства. За съжаление не колкото ми се иска, например да има 60 картини на хора участващи в конкурса и само 10 ние да сме измислили. Надявам се, че ще дойдат скоро тези времена, защото ми се струва че габровци забравихме да бъдем креативни и това да се шегуваме със себе си, а за сметка на това станахме много критични. Започнахме да разбираме от всичко и да сме всезнаещи. Затова да използваме повода, щом е така защо да не го продадем това ноу-хау, да излезем на светло и да се покажем какво можем да правим и да се забавляваме от това.
- Габровският карнавал има една изключителна способност да случва – доказано е особено в последните години след 2019 – „Маски горе“, „Между Изтока и Запада“, „Кот доди, Гад доди“…сега сме насочили усилия към световния мир. Ще го бъде ли, ще успее ли Карнавалът?
Искрено се надявам отново мотото на Карнавала да бъде пророческо. То не случайно е избрано, не само да е актуално, но да бъде позитивно – „Прави карнавал не война“. То е заимствано от хипарското мото „Прави любов не война“. Сядайки екипът да мисли мотото, движещото беше това, да бъде позитивно. Много се надявам да тръгнем да правим повече шеги, а не войни, повече да се обичаме и защо не Габрово от карнавална столица да стане и световна столица на мира.
- Обещахме пет въпроса, но очевадно няма как да се вместим само в тях, затова към + добавяме и една мечта, защото карнавалът може да струва много пари, но те никога не са достатъчни за големите ни мечти. Какъв е мечтаният карнавал за режисьора Светослав Славчев?
Мечтаният карнавал е той да бъде различен, защото карнавалът всяка година трябва да представя нещо ново. Не трябва да се успокояваме с това, което сме постигнали , а по-скоро да искаме още по-силно то да върви напред и да става още по-значимо. Мечтаният ми карнавал е този, който кара хората да се усмихват, да се включват, както и да се замислят, защото зад усмивките и шегите винаги искаме да кажем и по някоя истина. Не в мечтите, а по-скоро в плановете за бъдещето виждам карнавалът как се разраства, с едни големи макети, не просто движещи се, а самите те да са пластични, да име още повече музика, цвят, настроение…Но какъвто и да бъде, с колкото и пари да се прави той трябва да бъде очакван, искан и оценяван от хората. Затова, когато говорим за мечти това е моята – хората да участват в габровския карнавал, да пеят, да танцуват и самите те да направят това да е най-пъстрият ден в Габрово.
Каним всички, защото и тази година сме се постарали много. Имаме много участници от други градове, разбира се от нашия град, а и конкурсните картини са изключително интересни и мащабни. Дай Боже времето да е с нас и да се насладим на подготвеното в пълния му блясък. Очакваме ви на 18 май!
Не можахме да попитаме всичко, но затова може да слушате Светослав Славчев в предаването "Часът на Габрово" по радио Бумеранг на 14 май точно в 10:20 ч.