Младен Танов е ръководител на специалността „Ландшафтна архитектура и ландшафтно планиране“в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Преподавателят определя музей „Етър“ като „едно бижу“, добър пример, който се преподава на студентите. Музеят е и място, което им дава възможност да развият своя професионален потенциал. Младен Танов посети „Етър“ със свои студенти.
В учебния процес използвате ли примери от музея?
Да, дори архитектът на музея Лилия Люцканова се е включвала в наши лекции, за да представи част от добрите практики на музея. Така имаме възможност да направим сравнение с други добри практики от близки страни – от Румъния, Сърбия. Музей „Етър“ присъства като един добър пример. Между другото, у нас няма успешни примери със специални паркове. Много трудно има какво да покажем на студентите и „Етър“ е едно хубаво изключение.
Вие гледате на „Етър“ като на парково пространство, а ние акцентираме върху това, че е музей. Посетителите не правят такива разграничения, те идват тук и имат едно цялостно преживяване. Какво Ви впечатли положително и какво бихте променили?
В България традиционно се прави разграничение – това е площад, това градинка, това музей. Тенденцията в Европа и по света е да има дифузия между тези пространства, премахване на границите. Може да е музей, специален парк или друг вид обществено пространство, но строгите граници падат. „Етър“ е един добър пример, който да се доразвие в тази посока. Не го ли ползват габровци за седмичен отдих, за парк? Не го разглеждат отново и отново. Е, да, хвърлят по едно око на новите неща, хапват и прекарват добре почивните си дни. Може да се каже, че затова е добър пример, който съчетава много неща. На студентите обръщам внимание върху интересния маршрут. От една страна е издължен и тесен, което предполага да е еднообразен и дори скучен, но всъщност така е развит, че човек постоянно попада на нещо ново. Ту е сред къщите на чаршията, ту пред часовниковата кула и т.н. Имаме малко пространство, което предлага разнообразие. Това е много майсторски развита идея. Растителността обаче не се използва пълноценно като елемент участник. Дълги години, още от времето на социализма, растителността е неглижирана. Поддържали са се сгради, пейки, чешми, а растителността е оставена като второстепенна. Но един такъв музей не представя само архитектура, а е цялостен ансамбъл. Има какво да се желае по отношение на растителността.
От около пет-шест години се обръща сериозно внимание и върху растителността, която се развиваше доста по-бурно и неовладяно. Но вече е създадено специализирано звено в музея, което има пряко отношение към поддържането на растителността и външните площи.
Прави впечатление. Веднага се забелязва увеличения дял на цветята и поддържането на короните на някои от дърветата. Процесът е бавен, но е важна част от цялостното представяне на това публично пространство. Когато има свободно пространство, дърветата и храстите се самонастаняват и ако няма човешка ръка да ги оформи, се губи уюта на мястото.
Роди ли се вече някаква идея за сътрудничество между университета и музея?
Да, със студентите си говорихме, че тук е идеалното поле за упражняване на трудната и деликатна намеса за оформяна на паркови пространства. Студентите биха могли да предложат идеи за по-ефективно оформление на растителността, чрез която да се доизгради експозицията. Още догодина може да започнем. Един такъв проект може да бъде първото нещо в нечия професионална биография. Ако се реализира, може да стане и визитната картичка на един професионалист.
Информация: Връзки с обществеността, музей „Етър“