Уважаема госпожо Вицепрезидент,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми представители на Българската православна църква,
Уважаеми областни управители,
Уважаеми кметове и общински съветници,
Уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници,
Скъпи габровци,
За тринадесети път Национално честване „Шипченска епопея“ ни събира, за да ни напомни за онзи горещ август 1877 г., когато „Боят се обръща на смърт и на щик“ и „героите наши като скали твърди желязото срещат с железни си гърди“.
Препрочитаме историята, припомняме си подвига на героите, увековечен в художествени или фотодокументални изложби, разказваме на нашите деца и откриваме нови моменти от „нашто недавно“. Национално честване „Шипченска епопея“ е онзи открит урок по история, родолюбие, патриотизъм, героизъм, национална гордост, който учим докато „вървим по стъпките на опълченците“, изкачваме 890-те стъпала към най-високия Връх на нашата свобода или стоим в „прегръдката“ на българското знаме, вперили поглед в „нещо славно, що гордо разтупва нашите гърди и в нас чувства силни, големи плоди;“. „Шипченската епопея“ – върховно изпитание, което завинаги беляза героите с духовното величие.
Събития като това ни карат да се замисляме за духовните ценности на абсолютното минало, които се превръщат в абсолютни ценности на вечността. Преодоляват времена и превратности, живеят в нас и се предават от поколение на поколение. Благословен е нашият народ със славно минало и славно бъдеще. Да помним! Да виждаме в миналото не само история, а да откриваме онзи урок, който ни вдъхновява и ни дава нови възможности. Нека с примера и делата си сме достойни наследници на Левски, Раковски, Бенковски, на Ботев и Вазов, на хилядите знайни и незнайни герои, будители, просветители, визионери – дръзнали да бъдат първи в своята сфера – запалили искра, проправили пътеки, открили хоризонти и нови решения. Имаме безкраен списък от примери и силен заряд на миналото, който да ни дава увереност в стъпките напред. „Времето е в нас и ние сме във времето“ нека живеем достойно и създаваме онези съвременни герои за децата ни, които да възхваляват, вдъхновяват и да им служат за пример.
Нека днес сведем глави и се поклоним пред чутовния подвиг на героите на Шипка, а утре, когато стъпим на онзи „див чутовен връх“, да благодарим в мислите си за свободата да бъдем, да можем, да имаме широки хоризонти и възможности. И нека съграждаме бъдеще, достойно за поколенията, с обединени усилия, с повече мисъл за другия, а не за себе си, с мъдри решения, ясна визия към по-дългосрочни цели и устойчивост.
Поклон пред подвига на героите от Шипченската епопея!
Бог да благослови свободна България!