Уважаеми габровци,
Изминаха 145 години от онзи ден, в който с подписването на договора от Сан Стефано се възроди Третата българска държава. Празнуваме 145 години свободна България! 145 години изпълнени с възходи и падения, предизвикателства и възможности, благодарност и вяра за утрешния свободен ден.
Трети март е онази дата, която ни приковава в мислите и ни „спомня тоз ден“ и „славата му дивна като някой ек, от урва на урва и от век на век“.
Трети март е нашият синоним на изстрадана свобода, ново начало, духовна независимост, подвиг и саможертва, памет българска, гордост и самочувствие.
Има дни, които са свещени, думи, които са непреходни и хора, които винаги ще останат в нашата памет. В празничния Трети март ще припомня едни слова, написани в писмо преди 152 години от Апостола на българската свобода, които ако някой може да изкрещи, биха звучали актуално с пълна сила и днес, защото „Днешният век е век на свободата… Всеки иска да живее свободно и да се наслаждава на божията природа, всеки иска да бъде човек. “
Свободни сме, но свободата трябва да се брани, така както традициите ни, словото ни, гордия български дух, които ни отличават като народ и култура. Свободни сме, но не и даром, затова е днес нашият дълбок мълчалив поклон за синовете и дъщерите, загинали за България, за своя род, за децата си и за нас, на които завещаха своя идеал за чиста и свята република, своята молитва, символ-верую и мечтата си да създадат храм на свободата.
„Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.“- казва още Дяконът, но способни ли сме на дела, а не на думи? Можем ли да правим повече за общото благо, а не само за своето? Способни ли сме на обединение за постигане на национални цели, така, както го направиха онези, които мечтаха за свобода и ни я завещаха?
Днес всички отбелязваме Националния празник, който трябва да обединява и да ни изпълва с гордост. Да помним, че само с „нашите дружни усилия“ можем да изпълним със съдържание и нашето „Ура! Да живее България!“
Започнах с цитат от писмо на Апостола и ще завърша отново с изречени от него думи: „Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.“ Нека бъдем достойни наследници, на онези, които изковаха нашата свобода, за да бъдем и за да ни има!
Честит Национален празник!
Бог да благослови свободна България!