Най-старият квартал на града вдъхновява идеи за развитие, но предстои да бъде намерен консенсус между общината и гражданите за потенциала му/Фотограф: Надежда Чипева
Автор: Светослав Тодоров
Въпреки че за „Шести участък“ се говори като за квартал, той е всъщност на метри от идеалния център на Габрово. Просто няколко крачки встрани и изведнъж времето забавя темпо, блоковете дават път на стари къщи и калдъръмени улици, а на фона на войната в Украйна изписването на „мир“ по прашните прозорци на изоставените сгради подсказва, че най-старият квартал на града може да установи връзка с настоящето.
Някога кварталът, възникнал по време на Възраждането, е бил средище за търговия, занаяти и активен социален живот. Толкова активен, че името „Шести участък“ идва от честите полицейски посещения в кръчмите наоколо, в които обичайно са избухвали пиянски свади. Сега ритъмът е силно забавен, жилищните сгради са частично обитаеми или напълно изоставени. Бизнесът е представен основно от дългогодишни ресторанти („Странноприемница“, „Темпо“), но търговската дейност е слабо развита. Новите места (като крафт бирарията Grasshopper) са единици, но се очаква те да вдъхновят други хора от областта на креативните индустрии.
Едно от събитията, които ще привлекат внимание и хора към квартала, е инициативата „Десет дни култура в „Шести участък“ (17 – 26 юни). Организатори са Община Габрово и агенцията за културен мениджмънт „Студио Комплект“ от София, а проявите съчетават работилници по дизайн, занимания с деца, изложби, обиколки и дискусии.
В рамките на програмата студиото за документален театър „Вокс Попули“ (Vox Populi) на режисьорката Неда Соколовска представя „Шест истории от „Шести участък“, най-новото си вербатим представление (метод, в който от интервюта с истински личности се изграждат сюжети, които се възпроизвеждат в реално време на сцената от актьори).
Какви истории всъщност може да открием тук? „Впечатленията ми от това, което разказват хората, са, че „Шести участък“ се е изпразнил от своите автентични обитатели още по време на национализацията и „отчуждаването“. Дълго време тази част на града е била занемарена; допреди няколко години, когато започват организирани действия за възстановяването ѝ – от инфраструктурни подобрения до възможности за дребно предприемачество.“, казва режисьорката и съоснователка на Vox Populi Неда Соколовска.
Тя и екипът ѝ срещат три типа отзиви. „Много възрастни хора, които си спомнят времето, когато кварталът е бил оживен, хора, чиято ежедневна траектория на движение преминава от там (работещи, прекосяващи), и хора, които са се заселили наскоро или са предприели някаква дейност в района.“
A как изглежда кварталът и според хората, които живеят с идеята за развитието му?
Квартал „Шести участък“/Фотограф: Надежда Чипева
В капана на „Шести участък“
Наслагването на история, идеи и непосредствената близост до центъра пораждат планове „Шести участък“ да се развие по примера на „Капана“ в Пловдив, но дали от него ще се получи подобна смесица между „артквартал“ и туристическа притегателна точка предстои да разберем.
Кварталът е защитена територия по смисъла на Закона за културното наследство, а повечето сгради в него са частни. През последната година общината е установила контакт с много от собствениците както за да проучи по-добре жилищния фонд, така и настроенията сред тях. За почти всички основно предизвикателство един имот да се даде под наем, за да стане магазин, галерия, ресторант или нещо друго, е финансовият ресурс по обновяването на сградата.
Възстановената сграда на хотел и ресторант „Соколови къщи“/Фотограф: Надежда Чипева
„Винаги е имало огромен потенциал в този квартал, но с годините мястото запада по една или друга причина.“, казва Милка Кехайова, гл. експерт в отдел „Проекти и икономическо развитие“ към общината. Много работници са настанявани в квартала, а около 1944 г. започва процесът по отчуждаването на фабрики и имоти, производството намалява. „Може би към днешен момент това западане е най-видно. Имотите са частично изоставени, голяма част от собствениците са на друго място в страната или в чужбина. Къщите не са в добро състояние, а как да отиде бизнесът там, като няма какво да наеме?“
Сградата на НЧ „Будителите 2017“ (бившето Помощно училище)/Фотограф: Надежда Чипева
Миглена Въгленова, гл. експерт „Публичност“ в Община Габрово, определя „Шести участък“ като нешлифован диамант. „Хората, които живеят там, трябва да припознаят квартала като място с потенциал, да се почувстват като част от общност. Това ще бъде дългогодишна работа.“, казва Въгленова. Тя е родена в града, връща се, след като завършва образованието си в София, и начинът, по който кварталът винаги изглежда занемарен, я преследва още от детството ѝ. „Няма местни и европейски програми, които да подпомагат собствениците и така сградите да бъдат обновявани, нещо, което примерно го има в общинския бюджет на Бургас. Липсата на средства осуетява този процес.“
Квартал „Шести участък“/Фотограф: Надежда Чипева
Но освен липсата на механизми, за да се опази архитектурното наследство и то да даде живот на нови бизнеси, тя вижда и известна консервативност в града, по-изразен балкански инат, съответно и по-трудна работа в общност.
През есента на 2020 г. общината раздава анкетни карти на местните с информация и въпроси за начина, по който кварталът може да развива креативни индустрии. От 60 анкети, в които има въпроси както за идеи, по които положението му може да се подобри, така и дали собственици биха участвали в проекта, екипът получава само 11 попълнени карти.
„От отговорите разбрахме, че има хора, които припознават духа и историята на квартала, а също така цитират атмосферата около изоставените къщи и недостатъчните паркоместа като основни проблеми.“, казва Кехайова, според която има нужда от нови държавни политики по отношение поддържането на частни имоти и такива с историческа стойност. Според нея има известна игра на котка и мишка - гражданите чакат действия от общината, а общината иска да генерира идеите сред гражданите. „Имаше и хора, които реагираха негативно въобще на идеята да се прави нещо различно с квартала.“
Квартал „Шести участък“/Фотограф: Надежда Чипева
През 2021 г. екипът провежда онлайн хакатон на тема „Промяна за „Шести участък“, като форматът събира 20 участници с различни професии и опит от Габрово, София, Велико Търново и Трявна в търсене на свежи идеи за бъдещето на квартала.
Следват срещи с неправителствени организации и културни мениджъри от градовете с повече опит в развиването на определени места като артквартали – София („КвАртал“), Варна (сдружение „Таляна“), Бургас (мрежа „Булевард“), Пловдив („Капана“), Стара Загора (творческа зона „Сава Силов“), Благоевград („Вароша“), Русе.
Според Въгленова Габрово се нуждае от едно междинно звено от хора с иновативни идеи, както и по-амбициозни планове как градът може да стане по-желан за посещение от страна на туристите. За тях често Габрово е като междинна станция между Велико Търново, Етъра, Трявна и Боженци, където всъщност те нощуват. Туристическият информационен център е вече изнесен до Дечковата къща, за да може също да насочва вниманието към квартала.
Централният кооперативен пазар в Габрово/Фотограф: Надежда Чипева
„Нещата са свързани. Като има бизнес, ще има събития и туристи, това съответно е добре за заведенията и магазините. Но всичко започва от това да има повече финансови възможности, хората да могат да поддържат собствеността си и да се промени малко мисленето на общността.“
Какво виждаме, когато се разхождаме в квартала
Общината е създала цялостен анализ на жилищния фонд в „Шести участък“, който включва празните пространства, помещения и терени, картографиране на сградите със статут на недвижими културни ценности, идентифициране на места, подходящи за развитие на търговия на дребно и малък бизнес. Проведени са редица срещи и разговори със собственици на имоти в квартала, както и огледи на терен.
Тук идва ролята на арх. Димка Пенчева, експерт в областта на опазване на архитектурното наследство. Тя се ангажира със създаването на план на недвижимите културни ценности в централната градска част, изследване как кварталът е свързан с епохата на Възраждането (края на XVIII в. до 1878 г.), изготвяне на фотодокументация и връзка със собствениците.
Артистични намеси в „Шести участък“/Фотограф: Надежда Чипева
„Квартал „Шести участък“ е уникален, защото тук съжителстват минало, настояще и бъдеще.“, казва Пенчева. Историческите корени на зоната са изключително интересни за нея. „Ценна е самата възрожденска структура на ансамбъла. Има интересни сгради като Дечковата къща, Соколовите къщи и други, а също така и чешми, които са съхранили възрожденския дух.“
Пенчева препотвърждава проблема със слабите финансови възможности на собствениците, въпреки че не липсват и примери на добра реставрация. „Основният проблем, с който собствениците на сгради – недвижими културни ценности, се сблъскват, е сложната процедура, през която трябва да преминат, за да получат разрешение за строеж. Преди да бъдат одобрени от главния архитект, проектите трябва да бъдат съгласувани от Министерството на културата чрез посредничеството на Националния институт за недвижимо културно наследство. Именно тази процедура отнема много време и възпрепятства инвестиционните намерения на собствениците.“
За архитектката има и още една трудност - собствениците, които проявяват любопитство към проекта, са с имоти, които се нуждаят от обновяване, но нямат средства, а тези, които имат по-поддържани места, одобряват идеите, но засега не биха отдали под наем свои помещения.
Квартал „Шести участък“/Фотограф: Надежда Чипева
През декември общината селектира четири обекта, два общински и два частни, които е готова да отдаде чрез конкурс за използване от дребен и малък бизнес или за творчески цели за период от две години. Има одобрен наемател за едно от четирите помещения, който вече е стартирал своята дейност.
Миглена Въгленова казва, че предстои създаването на конкретен тригодишен план от експерти в различни области за развитието на „Шести участък“, който да бяга от обичайните клишета, които се срещат в подобни стратегии - от цялостна естетизация и визия как зоната да изглежда, през работа с общността до стимули за бизнеса. „Тези проекти трябва да имат устойчивост, да послужат за база за развитие.“, допълва тя.
Статията е част от специалното издание „Капитал Градове“, което излиза днес – 24 юни, и ще се фокусира върху регионите на Габрово и Велико Търново.
На 30 юни 2022 г. ще се проведе и конференцията „Среща на бизнеса във Велико Търново и Габрово“, като един от дискусионните панели е посветен на качеството на живот, градската среда и културата в региона. Можете да се регистрирате за присъствие на място или проследяване онлайн на сайта на събитието.