През 2022 г. габровската художествена галерия навършва 60 години от създаването си. Дейността си тя започва като художествен отдел към Окръжния народен музей /дн. Регионален исторически музей/. На 5 септември 1962 г., в навечерието на 9 септември, честван тогава като Празник на свободата,  е открита художествена изложба, в която са  представени малко повече от 40 творби – живопис и скулптура. Сред тях са 5 творби на Христо Цокев и предоставените за нуждите на музея от Националната художествена галерия творби на Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора и други български художници.

От публикация в тогавашната местна преса става ясно, че целта която си поставят създателите на галерията е тя да „ …издири, събере и покаже на гражданите най-добрите творби на художниците от града и окръга, както на по-старите, така и на по-младите художници. Така посетителят ще има възможност да добие още по-пълна представа за развитието на изобразителното изкуство в габровския край, да се запознае с най-изтъкнатите му представители и с техните произведения.“

През 1974 г. галерията става самостоятелна институция със собствена сграда. От 1987 г. носи името на родения в Габрово Христо Цокев – един от първите български художници, получили академично образование, завършил Московското художествено училище.

Историята на галерията е свързана с имена като Кънчо Цанев, Митьо Солаков, Никола Николов, Минчо Минчев, Илия Савчев, Симеон Абанос и др.

Днес, в рубриката „Акцент на месеца“, имаме удоволствието да ви представим една от онези 40 творби, участвали в първата изложба на галерията – картината  „Селски пейзаж“ на Иван Мърквичка.

Ян Вацлав Мърквичка, както е рожденото му име, е роден в село Видим при Дуба, Австрийска империя /дн. в границите на Република Чехия/ на 23 април 1856 г. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.

По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 г. идва в България и веднага е назначен за учител в пловдивската гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. През 1896 г. е сред учредителите на Държавното рисувално училище /дн. Национална художествена академия/. Същата година Иван Мърквичка единодушно е избран за директор на първото висше художествено училище в България.

Творческото търсене на вдъхновение довежда два пъти големия живописец в габровско. През лятото на 1892 г., на път от Трявна за Габрово, Мърквичка минава през с. Жълтеш. От личния архив на краеведа Илия Габровски, съхраняван в Държавен архив – Габрово, научаваме, че художникът се впечатлява от „една малка типична за габровско селска къща до църквата „Св. Атанас“ в селото. Като истински пленерист Мърквичка разпъва статива и започва да рисува къщата на Стоян Иванов Рязката. Необичайната за жителите на Жълтеш случка бързо ги събира около художника. Децата, които току-що били пуснати от селското училище, първи се скупчват, за да наблюдават чудатия странник.

- Чичо, кой те научи тъй хубаво да рисуваш? – попитало едно момиченце

- Кой ли? – отговорил усмихнат Мърквичка – Труд и дарование прави живописеца. Зръно даруване и скала труд имети, велики живописец ставати… Я селяк бивам как вази.

- Добре – казало едно момче – и аз рисувам, все рисувам, ама коня на Крали Марка изкарах като магарето на Хитър Петра.

След като всички прихнали да се смеят, Мърквичка, като вещ учител, взел молива и започнал да рисува пасящите наблизо кон и магаре. Накарал децата да извадят тетрадки и ги наставлявал да нарисуват двете животни, показвайки им как да изразят с молив разликите. След това рисувал заедно с тях къщата на Стоян Рязката, като не забравил да им даде и домашно – всеки сам да нарисува собствената си къща.  Привечер, връщайки се с овцете от паша, Рязката се учудил от събралото се множество пред неговата къща. Още по-изненадан бил от повода – „Същата!“ възкликва, когато вижда дома си в картината на Мърквичка.

Творбата „Къща от с. Жълтеш“ е публикувана за пръв път през 1895 г.,  в издавания от Министерство на народното просвещение „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.

Само след 3 години именитият художник се връща в габровско, този път за да рисува жена със сокай. По това време специфичната женска премяна, забранена от турската власт в началото на ХIХ в., е съхранена единствено в планинските закътани селца. Поради това Иван Мърквичка отива в с. Боженци с надежда да открие модел за своята творба. Обикаля улиците на селото, стои до чешмата и на мегдана, наблюдава… Обезсърчен, привечер сяда в кръчмата на Андрея Колев. Любопитните селяни веднага започнали да разпитват чудатия странник – от къде е и какво го води в тяхното село. В този момент, през прозореца, Мърквичка вижда това, за което е дошъл - хубавата и напета Рада Андреева Колева с менци на рамо. Непоколебим художникът излиза и казва: „Искам да те рисувам със сокай!“. Притеснена жената отговаря, че трябва да попита мъжа си. Според краевада Илия Габровски Радиният съпруг неодобрително отсича: „Не давам да се тапосваш, защото ще умреш. На кого ще оставиш двете си деца…“. Намесата на свекървата направила възможна прочутата творба на Мърквичка „Жена със сокай“. Художникът рисувал Рада Андреева 3 дни и поради суеверията на мъжа ѝ, без да я глада в очите. За това в картината моделът е изобразен в профил.

Заради суеверие или не, но портретът на Рада от с. Боженци има трагична съдба. След представянето на изложба в София, творбата е откупена от Етнографския музей, където става част от постоянната експозиция. По време на бомбардировките над София 1943 г. пламва пожар в сградата на музея и картината изгаря.

За да се запознаете и с други любопитни факти, свързани с творби от фонда на Художествена галерия „Христо Цокев“, заповядайте всеки работен ден от 9.00 до 18.00 ч. , събота от 10.00 до 17.00 ч.

Напомняме, че вторник е ден с безплатен вход!