През 2021 година отбелязваме 144 години от Шипченската епопея.
Боеве, които повеждат България към така жадуваната свобода.
Везните на съдбата най-накрая биват наклонени от тежестта на саможертвата, силата, упоритостта, жертвоготовността и себеотрицанието. От целеустремеността и общата мисия, от вярата и упованието в Бог и ближния.
Оттогава насам, вече 144 години, този връх ни служи за пример и ни завръща, ако кривнем от своя път като българи и човеци. Той често е пътеводител на дните, мислите и делата ни и стои над нас като коректив, към който можем да обръщаме очи от всяка част на България. Той не е ляво или дясно, изток, запад, север или юг. Посоката е винаги нагоре.
Нека и тази година издигнем поглед към Шипка и поразмислим за себе си. Да се поставим в историята, културата, науката, икономиката на своята страна, в делника и празника ѝ, в преходното и непреходното. Но нека не жадуваме подвига на освободителите, а бъдем героите в собствения си ден – в собственото си семейство, общност или град. Да се възползваме от свободата си, за да градим и създаваме тук и сега, с малки, но важни стъпки.
Нямаме нужда от подвиг като този на Шипка днес и това е прекрасно! Но имаме нужда от своите ежедневни герои и победители, от подаващите ръка, от оставящите след себе си, от прощаващите и непримиримите, от силата на общността и добрия пример за децата ни.
Нека бъдем достойни за тази така трудно извоювана свобода и използваме по-най-добрия начин всички привилегии, които ни носи тя.
Да научим и тези след нас да поглеждат към върха повече от два пъти годишно – през август и март.
Имаме привилегията да живеем в свобода, да сме равни, да говорим, без да се страхуваме, да се държим за ръка, да мечтаем и да се стремим към все по-добър живот.
Нека я използваме!
Поклон пред онези 7 500 офицери и войници с 27 оръдия и силен дух, които удържат 27-хилядна армия!
Благодарим!