Събитията в Първи търновски революционен окръг по време на Априлското въстание отразява гостуващата в Националния музей на образованието изложба на Регионален исторически музей – Ловеч. Неин автор е Теодор Тончев, главен уредник в отдел „История на България XV – XIX век“ и дългогодишен изследовател на делото на Левски.
Фотодокументалният разказ проследява подготовката и реализацията на въстанието в Горна Оряховица, 9-дневната епопея в Дряновския манастир, бойните действия на Тревненската и Габровската чети, тежките сражения в севлиевските села Батошево, Кръвеник, Ново село и Боаза. В отделни теми е показано поведението и последните думи на изправените пред извънредния турски съд въстаници; международният отзвук след кървавото потушаване на бунта и пантеона на безсмъртието, който свободните поколения са изградили на „неукротимия порив към свободата“.
Композиционното и художествено решение на 18-те табла създава усещане за динамика и повишена експресивност, цветовете са силни и носят символиката на възрожденската епоха и националноосвободителното движение. Всеки постер съдържа определени детайли (място на събитието, карта на сраженията, снимки на участници, знаме на четата), които синхронизират събития през април 1876-та и създават плътна картина на въстанието в Първи революционен окръг.
Разказът за въстанието в основната си част е на съвременници, не на историци. Създателите на изложбата са подбрали цитати от писма, записки и дневници на участници, разкази на очевидци, спомени на съвременници, което създава реална, автентична картина и засилва въздействието. Ако кървавото писмо на Каблешков за всички българи означава начало на въстанието, в изложбата на Ловешкия музей началото на бунта започва с едно драматично писмо на 26-годишния Никола Обретенов до майка му Тонка Обретенова. Тя вече е загубила един син в сраженията на Хаджи-Димитровата чета, друг е заловен. През октомври 1875 година, още неопределена датата на въстанието, Обретенов пише на баба Тонка: „Байракът, ако е уварден, гледайте да го вземете и скриете; дрехи и оръжие, които са завардени, кажете на селяните да ги скътат, щото ще трябват за напролет. Както и да е, ний не ще оставим Турция на мира: или ще измрем всинца или ще освободим България.“
Този неподправен революционен плам присъства като лайтмотив във всяко едно от таблата, допълвайки емоционално историческата хронология. Например темата за Дряновската епопея (29 април – 7 май 1876) носи заглавия „Битвата се захвана“ и „Страшно позорище беше тогаз“, които са цитати от недовършените бележки на Бачо Киро за деветия ден от сраженията в обградения Дряновски манастир. Разказът за Габрово и Севлиево използва цитат на друг участник във въстанието – Цвятко Каролев: „Разисквахме кой ден да въстанем с оръжие“. Събитията в Батошево и Кръвеник са озаглавени с прословутата фраза на главния организатор в този край – Стефан Пешев: „Продай си нивата, купи си пушка.“
Изложбата е подредена в арт коридора на Националния музей на образованието и може да бъде разгледана до 21 май.