„Всяка прилика с действителни лица и събития може да (не) е случайна!“ е мотото на SPAM studios – арт организация за алтернативен театър, покорила голям брой международни сцени и екип обрал наградите на множество фестивали. В рубриката „Избирам Габрово!“, днес ще ви срещнем с Ана Батева – режисьор и един от основателите на SPAM studios, а от почти две години и част от трупата на Габровския драматичен театър. Ана е от Скопие, Република Северна Македония. През 2009 година я приемат режисура в НАТФИЗ и оттогава живее в България. Креативен млад човек, с нестихващ ентусиазъм, оптимизъм и енергия за преодоляване на препятствията, които й поднася живота по пътя на осъществените мечти.
Ани, разкажи ни как започна всичко и как се случи да стартирате SPAM studios?
Веднага след завършването ми получих възможността да направя дипломната си работа в Шуменския театър. Рядък шанс, от който трябваше максимално да се възползвам. След това, понеже не исках да се връщам в Македония заради политическата ситуация там, която не позволява да се реализираш (ако не си партиен кадър), реших да остана в София като започнах да готвя в едно заведение, за да се издържам – нали все пак трябваше по някакъв начин да си плащам сметките. И така, докато работех ми хрумна да направя първото си алтернативно представление, тъй като не случих на директори по театрите. Пък и се беше насъбрала доста неизразходвана творческа енергия, която трябваше нанякъде да избие. Събрах екип от 11 артисти и така се роди спектакъла „Буре барут“ по Деян Дуковски. Представлението беше именно за това, което ни вълнуваше в момента – младите хора и невъзможността за реализация. И въпреки, че не получавахме много големи хонорари от представлението, ние умирахме да го играем, имахме голям ентусиазъм (смее се) А след това получихме и първите награди в чужбина на един театрален фестивал. Тогава си потвърдих, че явно нещата могат да се случват и оттогава реално не съм спирала по алтернативния път. Така доста време живяхме и творяхме в София, след което решихме за малко да избягаме от шумния град.
Къде избягахте?
Преместихме се в село Лозен, близо до София. Там стартирах своя школа за актьорско майсторство и работех с дечица в читалището на селото. Беше прекрасно, имаше и голям интерес. По същото време много пътувахме по театрални фестивали в чужбина с алтернативните си представления и се получи така, че попаднахме при Николай Коляда, световен руски драматург. Срещата с него беше ключова, за да се вдъхновим и да стартираме наш театър, тъй като видяхме различна възможност за свобода на изразяване и творчество. Именно това ни дава и SPAM studios – възможност за експеримент и излизане от зоната на комфорт, нещо което много ни помага да се развиваме като артисти. Също така сами избираме текстовете и пиесите, но и актьорите с които да работим. Това определено ни прави още по-отговорни по отношение на крайния резултат, чувство, което страшно много ни допада и ни държи будни.
Къде е Габрово в цялата тази еуфория?
Габрово е съдбовно! (смее се) Стана така, че по стечение на обстоятелствата останахме без квартира в Лозен, тъй като хазяите продадоха къщата. И с дете на по-малко от година, решихме да се приберем в Скопие при родителите ни, пък и ни предстоеше работа в Охридския театър. С идването на есента обаче започнаха нашите притеснения за липсата на дом и желанието да си дойдем в България. И в това голямо лутане се появи възможност - директорът на габровския театър, Петко Койчев, беше пуснал обява, че търси хора. Свързахме се с него, той ни покани и ето ни тук. Изобщо не сме се замисляли дали, какво, как и защо. Слава Богу, в Габрово се оказа супер благоприятна атмосферата в театъра – екип от млади хора с много ентусиазъм и нахъсани за работа. От друга страна, градът е спокоен, чист и с идеален климат и можем спокойно да си караме ролерите със Стефан. (смее се) Между другото за същото нещо разсъждавах наскоро - каква късметлийка съм всъщност. В момента имам възможност да работя в държавен театър и в същото време да правя частни, алтернативни представления. А това са абсолютно различни една от друга дейности - като начин на работа, начин на мислене, енергия, вдъхновение, предизвикателство, като крайно послание, което да достигне до публиката, и даже от гледна точка на избора на текстовете и актьорите. Изключително много се радвам, че мога да ги комбинирам и двете, тъй като това много ме развива като режисьор. Есента с габровския театър ни предстои работа върху „Белградска трилогия“ от Биляна Сърблянович и нямам търпение да започна и да се срещна с голяма част от актьорите на сцената.
Разкажи ни за „Мечтата на Наташа“ на габровския драматичен театър. Ти си режисьорът и сте номинирани за театралните награди за хумор и сатира „Златен кукерикон 2021“.
Моноспектакълът „Мечтата на Наташа“ е по текст на Ярослава Пулинович, която е представител на новото руско драматургично течение. Пиесата е директна и груба, но пък за сметка на това е доста вълнуваща. Героинята Наташа е на 16 години и има само една мечта – да бъде с него. Но на преден план излиза бойната Наташа, онази която се бори за справедливост. И докато за някои Наташа ще е симпатична, за други ще е невъзпитана. Защото тя всъщност е поредния резултат от лошото възпитание, което не води към нищо друго, освен към агресивно поведение и груб език в синхрон със законите на улицата. Възпитанието при младите и ценностната система е и едната от темите в спектакъла. Заради това той е предназначен, както за младежи, така и за родители. Играем го на 10-ти април в театъра и каня всички, които не са го гледали да видят изключителната актьорска игра на Поля Йорданова. А що се отнася до номинацията... изобщо не съм я очаквала. Винаги съм била целенасочена към чужбина и не съм предполагала, че някога мога да бъда номинирана в България за каквото и да е. Но определено се радвам. Все пак живея тук и чувството да си признат от държавата, в която си, е доста различно. Номинацията естествено не би съществувала ако не бяха Поля и Стефан, композитора на спектакъла, които изцяло ми се довериха по пътя на реализиране на идеята.
От колко време живееш в Габрово? Имаш ли приятели тук?
В Габрово сме вече 2 години и имаме доста приятели. Нямам търпение да се стопли и да възобновим традициите си с пикници на Градище, Узана и разходки в Маркотея. Определено е красиво тук. А и габровци изобщо не са стиснати, както всички казват. Това е мит. Поне не тези, които аз познавам – млади хора, добре устроени и не се оплакват. Направи ми и впечатление, че в Габрово има и доста художници, което е велико. Явно града им действа вдъхновяващо.
Какво искаш да кажеш на младите?
Да имат мечти, да ги преследват, да не се отказват и да търсят начин да ги реализират. Защото, ако те сами не го направят за себе си, никой няма да го направи за тях. Затова трябва сами да се борят и да имат търпение, тъй като нещата няма как да се случат изведнъж. Но случат ли се, след това растат крила. Пък и човек без мечти е като без смисъл. Даже и Наташа го доказва.