1. Представете се - Казвам се Павлина Крумова и съм на 46 години. Родом съм от град Севлиево, но живея повече от 10 години в Габрово. Семейна съм, майка на три деца. Групата "Габровски майки даряват Надежда" съществува повече от 4 години. В началото замисълът беше изцяло да се подпомагат "Габровски майки в нужда", но с течение на времето, като организатор и създател на тази група разбрах, че думата "нужда" има много различни лица и няма човек в света, който да не е изпадал в ситуация на нужда. С времето групата придоби по-широк аспект като доброволческа такава.
2. Вие сте отличени в категорията "Заедно можем". Разкажете повече за Вашата дейност?
"Габровски майки даряват надежда" има страшно много инициативи. Излишно е да се изброяват какви са, към кого бяха насочени. Смятам, че е достатъчно популярна сред габровското общество и не само. Не е задължително да казвам какво сме направили, важното е крайният резултат. Групата се състои повече от 3000 доброволци, но има хора, които не са членове на групата, но активно помагат извън нея.
3. Реализирането на подобни инициативи изисква значителни ресурси – време, средства, труд, но Вие не спирате да го правите. Защо?
Признанието, което получаваме аз и моите съмишленци ежедневно, ни дава вярата да продължим напред, да не спираме да работим върху идеята, да правим добро, да надграждаме. В крайна сметка всеки знае, че когато правиш добро, не е задължително отсрещната страна да направи това добро.
4. Какво Ви дава доброволчеството?
Много добре знам каква е ролята на държавата. В крайна сметка държавата не може да съществува без нейния суверен. В смисъл - народът е този, който е длъжен и е факторът за произлизане на доброволчеството. Доброто в човека или го имаш или го нямаш. Не можеш насила, само и само да придобиеш някаква популярност, да правиш добротворчество - просто то е заложено в човешката същност. Да, има ги и такива хора, които за да станат малко по-популярни и малко по-"котируеми" в обществото, правят така наречените "добри дела", за да може да - видиш ли, да парадират с тези добри дела… Да, и аз не мога да разбера в крайна сметка защо го правят само за една публична известност… Заради това бих казала, че "Габровски майки даряват Надежда", чрез хилядите си инициативи, които хората са правили, никога не са искали да се изтъкнат по някакъв начин…, тихичко, кротичко, без никой да разбере. Да, те са помагали не само на габровци, но и на хора от цяла България.
5. Какво е Вашето послание към габровци?
Аз съм на хиляди километри от България. В един момент взех изключително тежкото решение да напусна нашата държава - огорчена от много фактори, огорчена от хората, огорчена от себе си, че не мога да направя, не мога да се преборя с факта, че има едни неща, които спъват прогресията на нашата държава...Реших да се лиша от цялото си семейство, да се лиша от много неща, но знаейки, че в един момент ще бъде по-добре, ако съм малко по-надалеч от България. И моето послание към всички габровци е - малко странно ще прозвучи, но: никога не приемайте факта, че габровецът е стиснат, че габровецът е пресметлив. Напротив - габровецът в много труден момент може да се организира за всичко. Габровецът е типичният пример за доброволец. От Габрово са произлезли много доброволчески изделия, които са заразили цяла България, и посланието ми е: Не се променяйте! Бъдете истински достойни габровци, пазете духа на доброволчеството, бъдете здрави! Въпреки създалите се световни проблеми, продължавайте да пазите идеята "Аз трябва да мисля за другия до мен"! Bottom of Form