На днешния ден ден – 14 януари, преди 186 години в Габрово е открито първото новобългарско училище. Събитието е много тържествено – започнало с молебствие то събира чорбаджиите, първенците и много габровци.
Училищната сграда, която не е запазена, се намирала южно от църквата „Св. Троица“.
И преди 1835 г. е имало светски училища по българските земи – елино-българските в Котел, Свищов, Карлово, но Габровското училище слага началото на нещо коренно различно, по „европейска наредба“. За пръв път в него се предлага светско обучение по английски метод, известен в България като Бел-Ланкастърски или „взаимоучителен“. И най-важното – преподаването е на роден български език, не на гръцки или църковнославянски.
Осъществява се идеята на Васил Априлов (1789-1847) и Николай Палаузов (1773-1853) училището да е общо и безплатно за всички, които желаят да се учат. Още в началото постъпват 70 ученици, от които 20 външни.
Пръв учител е избраният от Априлов и Палаузов йеромонах от Рилския манастир Неофит. Неофит Рилски е подготвен предварително за мисията – изучава взаимната метода в Букурещ, превежда взаимоучителните таблици, съставя първата „Българска граматика“. Негово учителстване, макар и кратко, е от огромна полза за Габрово и околните села и градове от двете страни на Балкана, откъдето се стичат много ученици.
Габровското училище бързо става образец, по който в скоро време се откриват и други училища по българските земи – Копривщица, Панагюрище, Казанлък, София, Калофер, Котел... единадесет за 4 години. Габровското училище подготвя първите учители за тях и ги снабдява с нужните учебници и помагала...
Сто години по-късно историографът на Габрово д-р Петър Цончев пише:
Априлов и Палаузов обезсмъртиха името си не само като въздействаха на габровци да си направят училище и ежегодно жертвуваха по 2000 гроша за поддръжката му, но, както казва Петко Р. Славейков, с туй, „че станаха причина да възтържествува българското учение в България като отблъснаха най-напред домогванията на гръцкия владика в Търново да въведе гръцкия език в Габровското училище, с което стана пример и даде повод, щото в преобразуването на българските килии в училища да се предпочете навсякъде по България българският език; с това, дето в писмата си и съветите си възбудиха навсякъде ревност към учение; и с това, дето улесниха преподаването на българския език и отвориха път за образование на българите – дела, които нашите тука съотечественици по положението си не биха могли да ги извършат или до които твърде късно биха се домогнали”.
|
|
|