Антонио Станков е на 27 години и e от Видин. Средното си образование завършва в спортно училище в град Плевен със специалност баскетбол, а след това продължава да се занимава професионално. Преминава през няколко отбора, докато в един момент решава да продължи с образованието си - бакалавър във Великотърновския университет със специалност „Педагогика на физическото възпитание и спорта“ и в Националната спортна академия - "Tреньор по баскетбол". Завършва магистратура „Спортна педагогика“ и вярва, че човек постоянно трябва да се учи и усъвършенства. Преминал е през различни курсове и квалификации като „Кинезитерапия и масаж“, „Фитнес инструктор“ и други. В момента е треньор в БК „Чардафон“ в Габрово.

Кое те запали точно по баскетбола?

Бях на 10 години, когато се запалих по баскетбола. Тогава тренирах футбол – хобито ми е футбола (смее се), но все пак реших да се развивам в баскетбола. Основната причина беше, че не ми харесваха тренировките по футбол… Треньорът не можа да ме запали, а и колектива не ми допадаше. Не съм излизал от залата по баскетбол от момента,  в който мой приятел ме заведе там. Треньорът ме грабна и се амбицирах много. След няколко години реших, че за да успея в живота трябва да бъда самостоятелна личност. Като се замисля сега, доста отговорна крачка съм направил на 12 години – да се отделя от семейството. Треньорът в Плевен искаше да съм в отбора. Издържах предварителните изпити и успешно се преместих там. По-късно се поинтересувах от треньорската професия, четях много и така неусетно поех пътя към тази кариера.

Превърналата се в клише фраза „Децата ме зареждат“ очевидно си е актуална и валидна, нали така?

Да, абсолютно, децата ме зареждат. Може да звучи клиширано, но за мен това не е работа. Не го приемам по този начин. За мен всичко се случи постепенно и вярвам, че така е трябвало да стане. Тренировките, самият контакт с децата ми е много интересен и определено мога да кажа, че правя всичко с любов. Никога не губя мотивация. Особено в моментите, в които виждам резултатите от труда си. Тук в Габрово много неща ми се получиха и съм горд, че успях да ги осъществя. Приемам контактите си с децата като призвание, не само да тренираме, а да опитам да ги науча на три важни според мен неща. Първото от тях е дисциплината, второто е образованието – не бива ученето да изостава за сметка на други неща. И третото място е за баскетбола. Най-важното за мен е да се опитам да създам хора. Не всички деца ще станат баскетболисти. Напълно наясно съм, че от сто – четирима ще продължат със спорта, което е постижение.  Основното в моята работа е 99 от тия сто деца да бъдат стойностни хора и един ден да се обърнат и да кажат „Тренер, благодаря, че ме направи човек – да съм възпитан, да уважавам възрастните, да се справям сам и да продължа образованието си“. Тия неща са важни и много ценности се забравят. На моите тренировки има доста правила, признавам си - който не спазва правилата, просто не е в залата. Това е мой принцип.

Колко деца тренират във вашия клуб?

Над 400 деца са в клуба, аз лично тренирам около 200. От 4 години вече работя в Габрово, а последните 2 години тренирам деца и в Дряново. Ние сме вече един клуб – Обединен баскетболен клуб с цел да привлечем деца от целия регион – по-голяма селекция, по-голям колектив. Мотивирани сме да се изправим срещу лидерите в България. По-напредналите деца, разбира се ги прехвърляме в отборите, където да продължат да тренират, така и създаваме стимул у тях. Занимаваме се с деца от детската градина до 19 годишни. Най-голямата ни цел беше да имаме мъжки отбор, което стана реалност тази година. Вярвам, че с постигането й ще успеем да задържим завършващите 12 клас в Габрово. В мъжкия отбор вече имаме трима студенти и съм много щастлив от този факт.

Видин, Плевен, София, Велико Търново… Защо избра Габрово?

Интернешънъл (смее се). Докато бях в Търново – на финала на образованието си за бакалавър, от Габрово ми се обадиха семейство Крушеви, които в момента са ми колеги и председателят на клуба ни Иван Господинов. Те ми предложиха да помагам за развитието на баскетбола в Габрово. Отказах, защото бях фокусиран върху образованието си. Завърших, чухме се отново и приех. Започнах от нулата, обичам предизвикателствата и затова се втурнах. За 4 години постигнахме много и се радвам, че хора от другите градове го оценяват и ни поздравяват за успехите. Понякога ми се струва обаче, че габровци не виждат постигнатото и резултатите – ние запалихме повече от 400 деца, включително от други градове като Севлиево, Горна Оряховица, Велико Търново, Плевен… Този феномен за нас означава, че има сериозна причина да сме предпочитани и причината за това според мен не е бюджета, а любовта и желанието, които влагаме.

Кои са последните успехи на децата?

Тази година станахме трети в България на държавно първенство първа дивизия юноши. Всяка година момичетата ни задължително се класират на финалите на национално ниво. В региона и мъжка и женска част, спокойно мога да твърдя, че сме лидери. Големи са успехите, като се има предвид, че преди 4 години изобщо нямаше отбори и толкова желаещи да тренират. Сега вече уважават Габрово. Играем с много силни противници – Левски, Славия, Черно море. За сега губим, но с минимални точки. Постепенно и това ще преодолеем. Вече имаме отбор, с времето ще създадем примери за подражание и идоли в очите на по-малките.

Каква е рецептата за успеха?

Първо искам да благодаря на Иван Господинов, защото той създаде добър колектив и атмосфера. В нашия екип честността е в основата, не се лъжем. Повярвайте ми, не е такова положението в много други клубове в България. Работим заедно, честни и открити сме помежду си, не се сърдим. Ако някой от нас има проблем – решаваме го заедно. С една дума - семейство. Семейство с много деца, много победи и много успехи. Е, понякога ни е трудно финансово. Бих искал да благодаря на всички, които не останаха равнодушни и помогнаха – както частни лица, така и фирми. Ние също инвестираме в нашите деца – аз например работя безвъзмездно като треньор на мъжкия отбор. Техническият университет в Габрово ни предостави зала за тренировки, екипи, топки и витамини. Всеки помага с каквото може. Факт е, че нито едно дете не се отказа от баскетбола за тези години.

Какво искаш да кажеш на младите хора в Габрово?

Тук ще се повторя – дисциплината у човека е най-важното качество. Да уважават себе си и хората около тях, е другото. Когато ги постигнеш, останалото идва във времето. Никога, никога не губете мотивация, вярвайте в себе си и разчитайте на собствените си умения.