1 Септември 2020, 10:50
- Аз съм - Ива Хаджиева, баба ми е Иванка и празнуваме на Иванов ден, а не на Връбница.
- Трудно е да си - Жена скулптор.
- Хората ме познават като сценограф, но не всички знаят, че съм скулптор по професия.
- Приятелите ми са - Хора с артистични професии и са много талантливи.
- Домът ми е - Моята крепост и ателие.
- Като дете обичах да - Играя с животните.
- Вкусът, който ме връща към детството, е - Вкусът на сладкото от дренки, което калугерките от женското манастирче правеха.
- Като пътувам - Обичам да сядам до прозореца и да гледам пейзажа
- Често сънувам, че – Пътувам.
- Ядосвам се, когато - Не ме слушат.
- Най-големият ми страх е - Да не изгубя сръчността си.
- Мечтая - Да доживея първата самостоятелна изложба на внучка ми.
- Вярвам – В доброто.
- Думата, която искам да чувам за себе си е - Че съм добра.
- Въпросът, на който все още не съм си отговорила, е - Дали наистина мъжът ми се е преродил във внучка ми.
- Моето изречение с думата „ако“ - Ако можех, бих се върнала в младостта си.
- Моето изречение с думата „ще“ - Винаги ще бъда себе си.
- Любимият ми габровски анекдот е - „Хората и котка си не вземат от Габрово, а той жена домъкна!“
- Габрово ли? Ами то е - Родният ми град.
- На габровци днес бих казала – Трябва да са щастливи, че живеят в толкова красив град.