Оскъдността на писмени извори за най-старата история на Габровска област определя археологическите проучвания като единствения източник на научна информация в тази насока.
Първото описание на древни останки от строителство в района е направено от австрийския военен инженер италианецът граф Луиджи Марсили в края на XVII век. Впоследствие В. Априлов насочва внимание към отделни интересни обекти.
Важна роля за издирване и популяризиране на археологическото културно наследство в региона изиграва създадената през 1883 г. музейна сбирка към Главното мъжко училище /Априловската гимназия/. През 1890 г. Степан Юринич – учител в Априловска гимназия, прави първите сондажни разкопки в пещерата „Полички“ край Дряновския манастир и установява праисторическо обитаване. Първите проучвания в съседната Малката пещера, наречена по-късно „Бачо Киро“, и първите научни публикации прави К. Шкорпил. Впоследствие първите сондажни археологически проучвания там са дело на Р. Попов през 1920 г. В Голямата (Хандъшка, Андъка) и Малката пещера през 1924 г. и 1937 г ученият провежда археологически сондажи и открива неолитна керамика. През 1938 г. в Малката пещера работи американската експедиция на Дороти Гаррод и открива следи от неолита и енеолита.
През 1920 г. са проведени и първите археологически разкопки на м. Градище край Габрово. Те са организирани от Историографическото дружество „Габрово“, под ръководството на Макс Нойберт, асистент по геология и археология в Мюнхен и Еким Андрейчин, подпредседател на дружеството. Резултатите датират укреплението към късноантичната епоха. През 20-години на XX век В. Аврамов изследва старите пътища в региона. Теренни проучвания в Габровското землище правят също Иван Велков от Народния археологически музей и езиковедът Николай Ковачев. Още през петдесетте години ХХ в. археологът Атанас Милчев започва разкопки на тракийски надгробни могили край с. Столът и с. Кръвеник, Севлиевско и тракийската крепост в местността „Имането“ при с. Столът.
От 1962 г. Ат. Милчев проучва археологическото наследство в административните граници на тогавашния Габровски окръг. С помощта на доц. Цоньо Петров, тогава директор на Окръжния музей в Габрово, е организирана научна експедиция със задача първично теренно проучване на археологическите паметници, която прави сондажи на няколко перспективни обекта.
Истински двигател на проучванията на региона е Кина Койчева, започнала работа през 1962 г. в ОИМ - Габрово. Тя извършва интензивни обхождания през 60-те години и в началото на 90-те години, в резултат на което е създадена автоматичната информационна система „Археологическа карта на България“ за област Габрово.
Пълния текст на материала, подготвен от Росен Йосифов – главен уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете в сайта на музея http://h-museum-gabrovo.bg/?p=8915