о повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство. Днес си спомняме за писателят с трагична съдба – Илия Иванов – Черен.
Илия Иванов Илиев е роден на 27 юли 1880 г. в с. Копчелии, Габровско, в бедно земеделско семейство. След завършване на Копчелийското основно училище, поради недоимък е изпратен от семейството си да чиракува на дюлгери в добруджанския край. Любовта към книгите и образованието го завръщат в Габрово, където завършва Априловска гимназия. Скоро след това е приет в Казанлъшкото педагогическо училище. Там Илия Иванов среща Антон Страшимиров – влиятелен драматург и писател – който в ролята си на негов учител, стимулира първите му творчески опити. Така на бял свят се появява първото му произведение: „Нещо като дневник на един забравен” - започнато на 24 октомври 1898 г. в Казанлък и завършено на 31 октомври 1899 г. в с. Копчелии, но остава непубликувано до 1925 г. Тогава се „ражда” и неговия псевдоним – в своите мемоари Антон Страшимиров го нарича „моят Мавър” и споделя „Щом в Русия имат Белий, защо пък ние да нямаме Черен?”.
След завършване на педагогическото училище в Казанлък през 1901 г. Илия Иванов пише своите първи разкази „Сбъднат сън”, „Случайна изповед”, „Съсипано гнездо”, които Антон Страшимиров публикува в литературното си списание „Наш живот”, популярно сред автори и литературоведи като Стоян Михайловски, Йордан Йовков и Николай Лилиев. Паралелно с творческата си дейност, отбива военната си служба в 18-ти пехотен Етърски полк и три години по-късно - през 1904 г., се уволнява с чин младши подофицер.
През 1905 г. е изпратен на специализация в Загреб, където завършва курсове за учител на хора с нарушено зрение. След завръщането си е един от първите назначени в Държавния институт за слепи в София. По време на преподаването си там, Илия Иванов подновява контактите си с литературните среди на Антон Страшимиров и отново публикува свои произведения – разказите „Буря”, „Сватба”, „На сон грядущим”, „Пред осми ден”, „Безумец”, „Апокриф” в литературни вестници и списания, сред които сп. „Наблюдател” – идеен продължител на „Наш живот”.
При обявената мобилизация във връзка с началото на Балканската война, Илия Иванов - Черен е назначен в I-ви пехотен Софийски полк като помощник взводен командир на 7-ма рота, която се сражава при Лозенград. На 9 октомври 1912 г. по време на челни бойни действия, пада убит и е погребан с почести при село Селиолу, Лозенградско.
Посмъртно през 1926 г. е издадена книгата му с избрани разкази „Светлина от изток”, с предговор и послеслов на учителя и негов съратник Неделчо Бенев. В негова памет през 1968 г. към читалище “Априлов-Палаузов” е сформирана литературна група от млади творци и литературоведи, носеща името му.
Освен със събирането на разказите на Илия Черен и публикуването им в „Светлина от Изток”, Неделчо Бенев допринася към създаването на литературен образ и памет за писателя, издавайки сборник с литературни статии под името „Поглед наоколо” през 1942 г. Бенев поставя началото на литературен архив на Илия Черен като активно събира вестници и списания със статии от различни автори за живота и творчеството му, издирва негови снимки и други биографични материали.
Родом от Иванковци – съседно на Копчелии село, Неделчо Бенев споделя факти от биографията си с даровития писател. Също като него, Бенев е дългогодишен учител, поет и участник във войните 1912-1918 г. с ранг подофицер. Бенев е радетел за популяризиране на делото на провинциалните поети и писатели, с подчертано събиране и издаване на творчеството на Черен, основател и член на Дружество на писателите от провинцията, сътрудник на периодични литературни издания като в. „Светлоструй”, „Хоризонт” и др., литературен критик и автор на книги, посветени на правилната употреба на българския език. За богатата си краеведска и събирателска дейност е награден през 1967 г. с орден „Кирил и Методий” I степен.
Държавен архив – Габрово съхранява документи, свързани с творческата дейност и жизнен път на Илия Иванов Илиев – Черен във личния фонд на Неделчо Бенев, сред тях оригинални снимки, стихосбирки и статии от различни общественици и литературоведи, посветени на творчеството му. Допълнително биографични материали и статии се съхраняват в личните фондове на краеведа Илия Габровски и композитора Михаил Шекерджиев.
Автор: Стела Илева - младши експерт – Държавен архив-Габрово