15 юли 2020, 08:15
- Аз съм – Оптимист. Тези две думи определят смисъла на всеки човешки живот. „Аз“ е нашият личен код през всичките ни превъплъщения, критични ситуации. „Съм“ е Божествената частица, заложена в нас, която ни прави част от Цялото. Ако открием верния баланс между тези две срички, ще открием и формулата за щастлив живот.
- Лесно или трудно е да си... и защо? – „Да си“ означава да си успял. Ако придобитото по пътя е равно на споделеното, то със сигурност си успял. Всичко изгубва смисъл, ако няма с кого да го споделиш. Всеки може да направи поне един човек щастлив. Щастието изисква най-малко усилие.
- Хората ме познават като..., но не знаят, че съм... – Тези, които ме познават, знаят всичко за мен. Любопитните – могат да надникнат в интернет. Чичко Гугъл знае всичко за всички.
- Приятелите ми са – Ангели. Човекът е като Ангел с едно крило. За да полети, трябва да прегърне някого. А какво по-естествено от това да прегърнеш приятел, за да полетите заедно.
- Домът ми е... – Там, където съм обичан.
- Като дете обичах – Да мечтая. И днес животът ми е запечатан миг от една сбъдната детска мечта.
- Вкусът, който ме връща към детството, е – Миризмата на прясно изпечен хляб, който баба ми внимателно вади от горещата пещ. Там винаги има и една пърленка за мен.
- Когато пътувам – Се чувствам Благословен. В МИМ театър – Габрово и с индивидуални участия съм обиколил голяма част от Европа, Азия, Африка и Америка. Виждал съм спиращи дъха гледки. Срещал съм се с удивителни личности. Радвал съм се на всеотдайно гостоприемство, но нищо не може да се сравни с вълнението, което изпитвам всеки път, когато се завръщам у дома.
- Често сънувам – Че летя. Знам, че мога, но съм забравил. Лесно е. Все едно плуваш в небето. Един ден ще си спомня, сигурно е.
- Думата, която искам да чувам за себе си е – Ще го познаете по усмивката!
- Въпросът, на който все още не съм отговорил, е – До 50 години човек търси верния отговор. След 60 търси верния въпрос. Мине ли 70, нито въпросът, нито отговорът имат някакво значение. С годините и мъдростта, човек осъзнава, че най-важното нещо в живота не са нито парите, нито кариерата, а доверието и любовта на хората. И ако не е успял да ги завоюва, просто е пропилял живота си.
- Моето изречение с думата „ако“ – Ако имах власт над душите на хората, бих им върнал самочувствието и вярата в доброто.
- Моето изречение с думата „ще“ – Ще развеселите Господа, ако споделите с него плановете си.
- Ядосвам се, когато – Някой се опитва да отнеме свободата ни. Както казва поетът, от мисли за моето щастие светло, забрави да мисли за мен.
- Най-големият ми страх е – Не ме е страх от смъртта, като знам, че ще се преродя като Ангел. Страх ме е от това, докато съм жив, дали ще съумея да живея като Ангел.
- Мечтая за – България да стане Швейцария на Балканите. Ние сме една духовна банка за света и се надявам някой ден да получим признание за това.
- Вярвам в – Бог. За мен вярата е тишина, изпълнена с любов!
- Любимият ми габровски анекдот е – „Имам, щото нямам“: Това е философията на дядо Миньо Попа – известен търговец, лихвар и пословичен скъперник. Когато се взело решение за построяване на читалището в Габрово, той без да се замисля, дарил 200 жълтици. След като приключил със строежа, му поискали 5 гроша за марка, да го впишат в книгата на дарителите. Той отказал с думите: „Аз такива пари нямам!“.
- Габрово ли? Ами то е – Люлката на българското образование. Прощъпулникът на българската индустрия, европейската столица на хумора и сатирата. Носител на най-светлото послание на планетата – „Светът е оцелял, защото се е смял!“.
- На габровци днес бих казал – Заедно можем повече!
Интервюто е част от онлайн изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град.