По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, допринесли за развитието на града ни. Сред тях ярко се откроява една забележителна личност от габровската музикална история – на изтъкнатия диригент Стефан Ботев, отдал целия си живот на музиката. Роден е на 2 май 1914 г. в гр. Севлиево, любовта му към музикалното изкуство се заражда още в детството и определя житейския му път. Както сам споделя: „Песните винаги са заемали почетно място в моя живот. За мен песента беше и е духовната ми същност, защото тя е вечният извор на вяра, красота и оптимизъм.“
Още като ученик в средното педагогическо училище в родния си град започва да свири на флейта и участва в духовия оркестър, пее в смесения хор на училището и под ръководството на своята преподавателка по пеене прави първите си стъпки в хоровото дирижиране. По време на военната си служба в 34-ти пехотен полк – Ловеч създава голям хор от военнослужещи. За участието си във Втората световна война като командир на 34-ти Троянски полк е отличен с орден „За храброст“. Като учител по пеене в Севлиевската прогимназия създава ученически хор, както и девическия хор на Средното девическо професионално училище, където също преподава.
Приел за своя съдба хоровото дирижиране, Стефан Ботев отдава сили и енергия за усвояване на нови знания и за времето от 1948 до 1961 г. завършва шест национални курса за ръководители на хорови колективи, които му дават солидни познания за творческо развитие. Поканен е да работи в Габрово, където се установява на 27 юли 1947 г. и свързва професионалния си и житейски път с този град. Тук основава и ръководи няколко хорови състава, чиито концертни участия се радват на голям успех и обществено внимание. Във фабрика „Бъдащност“ (по-късно „23-ти декември“) сформира смесен хор, който взима участия в градския и окръжен прегледи на работническата самодейност и е отличен като „Първенец“. От 1949 г. по решение на градското ръководство поема дирижирането на смесения хор при Общия работнически професионален съюз. Поради закриване на Околийския синдикален съвет от следващата година хорът преминава към Образцово народно читалище „Априлов – Палаузов“. Диригентът застава начело на новосформирания хор, с присъщата си енергичност увлича хористите да участват активно в творческия процес и успехите не закъсняват. Хорът взема участие в прегледи и фестивали, на които се класира нееднократно на първо място, прави самостоятелни концерти в Габрово и в страната. Читалищният хор се утвърждава като представителен състав за габровските самодейци, предоставяйки много добра възможност за развитие на музикалния им талант. В репертоара на състава са включени около 150 песни, композирани от Бах, Монтеверди, Брамс, Шуберт, Верди, Бетховен, Добри Христов, Емануил Манолов, Любомир Пипков, Петко Стайнов и др., изпълнявани не само пред българска публика, но и на концерти в Могильов, Чехословакия, Италия, Гърция, Грузия, Армения, Дания. Към смесения хор Стефан Ботев сформира и оркестър, и с така създадения ансамбъл през 1955 г. поставя на габровска сцена оперетата „Трембита“ от съветския композитор Юри Милютин. Премиерата на 13 септември преминава с голям успех, изнесени са над 20 представления в Габрово, Трявна, Дряново и Търново, където на окръжен преглед на музикалната самодейност се класира като „Първенец“. Оперетният състав преустановява своето съществуване по финансово-организационни причини и след 13 години като ръководител на читалищния хор, диригентът го напуска през 1963 г.
Работи като методист по музикална самодейност в Окръжния център за художествена самодейност при Окръжен народен съвет – Габрово до 1986 г., а от 1950 г. в продължение на 17 години е диригент на смесения хор при ВТК „Георги Генев“ – Габрово. С цел повишаване музикалната култура на самодейците, тук той за първи път въвежда учебно-възпитателната работа с певците. За кратко време хорът се нарежда сред най-добрите формации в града и става активен участник в музикалния живот. На прегледа на профсъюзната художествена самодейност през 1951 г. е на първо място, а на следващата година е окръжен първенец, както и на много други отличия и награди от участия в музикални прояви през годините. Към хора се сформира самодеен оперетен състав и благодарение на всеотдайния труд на певците на 7 април 1959 г. се осъществява премиерата на оперетата „Мамзел Нитуш“ от Флоримон Ерве. Спектакълът се превръща в истински музикален празник и е посрещнат с огромен интерес от габровската публика. След постигнатия успех започва подготовката на следващия спектакъл – „Хубавата Елена“ на Жак Офенбах, чиято премиера утвърждава името на самодейния оперетен колектив. Следват над 20 представления в Габрово, Севлиево и Горна Оряховица, а следващата постановка – „Българи от старо време“ от Асен Карастоянов е изпълнена на почти професионално ниво. Оперетата е представена на Третия републикански фестивал на художествената самодейност и печели златен медал и лауреатско звание. След 7-годишно успешно развитие и отличен обществен прием по различни причини самодейният оперетен състав прекратява съществуването си.
През пролетта на 1962 г. Стефан Ботев застава начело на новосъздадения хор на офицерите от запаса „Емануил Манолов“. Само след няколко месеца е изнесен първият концерт, започва усилена творческа дейност и на втората година от създаването си хорът става носител на бронзов медал от Втория републикански фестивал на художествената самодейност, участията на тържества и прояви донасят национални и международни награди - на I-ия и II-ия събори на хоровете за школувано пеене от старопланинските градове през 1966 и 1967 г. хорът печели първо място, на Третия общополски фестивал в Полша получава Голямата награда на фестивала (1970), за участието си в X-тия международен конкурс в Гориция, Италия (1971) е отличен с две първи награди – за полифонична музика и за фолклорно изпълнение. Следват концерти в страната и участия на турнета в СССР, Полша, Гърция, Италия, Холандия, Чехословакия, Англия, Ирландия, Белгия, Швейцария, Германия и др. Благодарение на габровския мъжки хор през 1970 г. започва провеждането на Фестивал на мъжките хорове, носещ името на първия български композитор Емануил Манолов. Габрово става домакин на фестивала, на който вземат участие и хорови състави от момчета. Това културно събитие се превръща във форум за популяризиране на българското хорово изкуство, за изява на нови творби и изпълнителски състави. След като ръководи хора успешно 5 години, диригентът го напуска и е изпратен от градското и партийно ръководство да започне работа със смесения хор при читалище „Развитие“ в родния си град Севлиево, който също постига значителни успехи, изнася концерти в страната и чужбина, печели награди от участия във фестивали на музикалната самодейност. На концерта на хора през 1972 г. Стефан Ботев е награден с „Народен орден на труда“ – бронзов.
Заедно с ръководството на читалищния хор в Севлиево, диригентът започва работа със смесения хор при Инструментален завод „Болшевик“, който ръководи от 1966 г., в продължение на 20 години. И тук прилага учебно-възпитателната дейност като средство за повишаване на музикалните познания на хористите и обогатява репертоара с нови творби. Признанието не закъснява – на Републикански фестивали на художествената самодейност хорът е отличен със сребърни и златни медали, изнася турнета в Унгария и бившяи Съветски съюз. На юбилейния концерт за 25-годишнината от създаването си през 1974 г., хорът е удостоен с орден „Кирил и Методий“ – втора степен.
Последният певчески колектив, който Стефан Ботев дирижира от 1985 до 1990 г. е женският хор при завод „Добри Карталов“ – Габрово. Той полага усилия за повишаване познанията на хористките за правилното музикално изпълнение и включва в репертоара творби на български и чуждестранни композитори. Хорът се представя много добре на участия в различни прояви, отличен е с награди и грамоти от фестивали на художествената самодейност, изнася турне в Киев и Могильов през 1990 г. Най-значимата му изява е на юбилейния концерт за 75-годишнината на диригента на 30 май 1989 г., на който вземат участие всички големи хорови формации, ръководени от него. Концертът се превръща в истински празник на музиката и песента за габровската общественост, и с него Стефан Ботев слага край на активната си професионална дейност. Наред с множеството грамоти и поздравления, той получава и почетния знак на Габрово – първа степен.
Освен на хоровото дирижиране, Стефан Ботев отдава сили и труд на много други общественополезни дейности. Участва в журитетни комисии на прегледите на музикалната самодейност и съборите на народното творчество в Габровско и Копривщица, записва текстове на български фолклорни песни от Габровския край, извършва значителен изследователски труд като събира информация за самодейни състави и изпълнители, за концертните им изяви, за отразяването на музикалните прояви в периодичния печат, илюстративни материали за различни събития и др. Събраният от него внушителен обем от публикации, снимки, афиши и програми, партитури и съставените азбучни указатели и картотеки на песни и самодейни състави от Габровския край представляват ценен извор за историята на изпълнителското изкуство в града ни от близкото минало. За големия си принос за развитието на хоровото изкуство и самодейното творчество в Габровския регион е награден с ордени “Кирил и Методий” – I-ва (1984), II-ра (1973) и III-та (1963) степен, златна значка от ЦС на БПС (Централен съвет на Българските професионални съюзи), отличник на Комитета за култура и много други. Големият диригент не успява да напише музикалната история на Габрово, но всички събрани документални материали от него, както и документите от служебната и обществената му дейност се намират в Държавен архив – Габрово, където са включени във фонд на негово име и могат да се използват от всички ценители и изследователи на музиката. Умира на 25 декември 2010 г. Най-точната равносметка за богатия житейски и близо 60-годишен творчески път на Стефан Ботев са неговите собствени думи: „Не е лесно да се размотае кълбото на спомените. Те са връщания и движение, удоволствие и болка, вълнения и равносметка…Безкраен труд! Но е хубаво, когато можеш да доставиш с труда си макар и малка радост на ония, с които си работил и ония, които са имали възможност да те слушат.“
Автор: Даниела Ст. Цонева - главен експерт в Държавен архив - Габрово