Недко Солаков: "С Габрово в сърцето"

1. Аз съм - Габровец, макар че по случайно стечение на обстоятелствата съм роден в Червен бряг.

2. Лесно или трудно е да си художник и защо? - На пръв поглед е много лесно да се измислят шантави истории като моите и поне за мен е лесно. Но да ги вложиш във възможно най-адекватната за тях визуална форма, не е много лесно, макар че на мен и това ми е лесно. Най-обичам от “нищо нещо да направя”, тоест с минимални средства да кажа максимално важно нещо, което си е съвсем по габровски.

3. Хората ме познават като малко намръщен, но не знаят, че съм - Способен да бъде и още по-намръщен, но винаги с усмихнато чувство за хумор.

4. Приятелите ми са - Относително малко, макар че се познавам с много хора.

5. Домът ми е - в София, но сърцето ми е в Габрово и особено на Борики, където в построената от баща ми Митьо вила с две ателиета, живее през лятото майка ми - пенсионираната д-р Солакова.

6. Като дете обичах - Да се катеря по скалите на Петкова нива, особено през голямото междучасие (училище “Ран Босилек”).

7. Вкусът, който ме връща към детството е - Споменът за вкуса на кифлите с мармалад в хлебарниците и пърленките в механата на Етъра, но най-вече божествената миризма на кебапчета, идваща от тогавашния ресторант “Шипка”. Тогава живеехме на “Отец Паисий,” а аз трябваше да спазвам жестока диета заради чернодробно заболяване и поне един път пробвах да хапна топъл хляб, поръсен с миризмата на кебапчетата отсреща. Не беше същото, но и сега, когато не пазя диета, кебапчетата не са същите. Останаха при социализма.

8. Когато пътувам - Независимо за колко време и докъде, винаги се връщам в България, макар че от много години мога да си позволя да живея със семейството си в чужбина (все пак почти всичките ми доходи идват от там). Всичките ми пътувания са свързани с изложби - мои самостоятелни или групови.

9. Често сънувам - Напоследък нещо не сънувам много. Но мога да ви кажа как се приспивам - обикалям мислено по любимите ми пътеки в парка “Българка”, който съм пребродил във всички посоки, много пъти.

10. Ядосвам се, когато - Хората унищожават природата.

11. Най-големият ми страх е - Ох, много са, нямам любим :)

12. Мечтая за - Ходене по моите пътеки, сред горите, където няма други хора.

13. Вярвам в - Числото 13. Обикновено ми се случват хубави работи, свързани с него.

14. Думата, която искам да чувам за себе си е - “Разказвачнаистории”.

15. Въпросът, на който все още не съм отговорил, е - Май няма такъв. Обикновено всичко си казвам, повече отколкото трябва.

16. Моето изречение с думата “ако” - Ако не използваме “ако”, няма ли да ни бъде по-лесно?

17. Моето изречение с думата “ще” - Ще избягвам пожелания, които не мога да изпълня.

18. Любимият ми габровски анекдот е - За договорения заем, който бил отказан, след като младокът, който го поискал, си запалил цигарата с кибрит, а не от огнището на човека с парите (не помня имената на героите).

19. Габрово ли, ами то е - В сърцето и душата ми.

20. На габровци бих казал - Гордейте се, че сте такива!

Интервюто е част от онлайн изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град.