От днес Община Габрово поставя началото на поредица от онлайн публикации в изданието „С Габрово в сърцето“, посветено на 160 години от обявяването на Габрово за град. Тук ще бъдат поместени интервюта с личности, чийто живот, работа или съдба са свързани с града ни. Очакваме хората да споделят виртуално с нас част от своите убеждения, страхове, мечти и даже сънища. Да го направят по габровски – пестеливо на думи, но щедро на емоции.
Аз съм - Таня Христова.
Лесно или трудно е да си Таня Христова и защо? – Като се има предвид, че съм изключително взискателна и критична към себе си, няма как да ми е лесно. А и когато съдбата изисква от мен да съм силна, няма как да съм лесен характер. Моля се никога да не ми е трудно да различавам доброто от злото, искреността от лицемерието и с лекота да откривам съмишленици за добри и съзидателни каузи.
Хората ме познават като - Малцина познават Таня, мнозина познават Таня Христова – кмет(ицата) на Габрово. Едва ли имам еднозначен образ в представите на хората. Може би най-важното е, че в трудни ситуации никога не съм се скривала и че заедно успяваме да продължаваме напред, въпреки предизвикателствата.
Приятелите ми са – Не много на брой, но истински!
Домът ми е там – Където душата и сърцето ми се чувстват у дома!
Като дете обичах – Да прекарвам ваканциите си на село при баба и дядо, да бъда сред природата и на воля да карам колело с приятели.
Вкусът, който ме връща в детството – Компот от череши – като дете умирах за него. Ще си призная, че като малка бях капризна и не ядях много неща. Така, когато в детската градина имаше грис, винаги бях на „мързеливата маса“ – т.е. докато децата играеха на воля, аз трябваше да си изям десерта. Ще ви призная и днес не обичам грис.
Когато пътувам – Обичам да се наслаждавам на природата и да разговарям със себе си. Това е времето, когато често успявам да подредя мислите си и да начертая нови планове и в професионален и в личен план. Не рядко пътуването минава в режим на виртуална оперативка.
Често сънувам – Неща, които нямат връзка с реалния живот, но може би това е очарователното тайнство на сънищата...
Ядосвам се – Старая се да си повтарям, че да се ядосваш е слабост. А ядът е и първата крачка към гнева, което си е грях. Това, което все пак успява да ме ядоса най-често, е пасивността и равнодушието.
Най-големият ми страх е – Самотата.
Мечтая за – Това да има с кого да споделям и сбъдвам мечтите си.
Вярвам в – Бог и в правото на личната ни свобода и смисленост в Него!
Думата, която искам да чувам за себе си е – Чувала съм най-невероятни неща за себе си, което е нормално. Обратното би било скучно и тривиално. Със сигурност във всяка дума има емоция, енергия и е проекция на душевността на този, който я изрича.
Въпросът, на който все още не съм отговорила – Не е един или два. На някои въпроси не може да се отговори с думи, а само със сърцето.
Моето изречение с думата „ако“ - Ще ви отговоря с цитат от любим откъс от великолепната книга на Антоан дьо Сент-Екзюпери "Малкият принц“ – „ Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници.“
Моето изречение с думата „ще“ – Ще продължа да вярвам, че заедно можем да постигнем мечтите си – с любов, труд и постоянство!
Габрово ли? Ами Габрово е – Най-прекрасното място на света! За мен Габрово се оказа съдба, дълг и отговорност!
На габровци днес бих казала... На габровци пожелавам от сърце да са здрави, амбициозни и дръзки, да обичат града си и да се гордеят, че пишат страница от съвременната му история!