Иван Пенчов Златин (1843-1927 г.), родом от Габрово, е една от активните и значими общесвено-политически фигури през втората половина на XIX век.

Роден e в семейство на търговец. Завършва класно училище при Хр. Костович и Тодор Бурмов. Впоследствие е един от крупните търговци в региона. Освен това той постепенно се превръща и в изявен общественик. В средата на 60-те години на XIX век е избран за училищен настоятел и касиер. Тази длъжност изпълнява до 1877 г.

Златин има същесвен принос за превръщането на Габровското главно училище в пълна гимназия. През 1872 г. дори отваря ученически пансион.

Близък приятел и сподвижник на войводата, от Априлското въстание, Цанко Дюстабанов. С него са избрани в Габровския градски съвет през 1873-1874 г. През 1875 г. градският съвет прераства в казалийски смесен съвет, а Златин става негов касиер. В същото време е председател на читалището и надзорник на ученическия мъжки пансион. След Априлското въстание е арестуван от турските власти, заедно с учителите от града.

Член е на първия комитет за гражданско управление в Габрово (1877 г.).

През 1878 г. е избран за председател на Габровския градски общински съвет. От следващата година е назначен за председател на Габровския окръжен съд.

През 80-те години на XIX век се премества в столицата София и се заема с големи икономически проекти. Сродява се с търговската фамилия Арие от гр. Самоков. През 90-те години на XIX век основава ново командитно дружество „Ив. П. Златин & Сие“ с капитал от 2 млн. лв. В него, заедно със сина си Никола Златин са съдружници и притежават общ дял от 30%. Основател и главен акционер на първата книжна фабрика в Княжество България.

Главен акционер и член на Управителния съвет на предприятието за построяване на жп линиите Роман-Плевен-Шумен и Радомир-Кюстендил-границата. Това са едни от най-мащабните проекти по това време.

Председател на Софийската търговско-индустриална камара 1902-1904 г. Основател на Съюза на индустриалците в България.

В Учредителното събрание от 1879 г., което приема Търновската конституция, той участва „по звание“. Избран за депутат в IV ОНС от Габровска избирателна околия.

Деец на Либералната партия в Габрово след държавния преврат от април 1881 г.

Умира в София през 1927 г.

В спомените на съвременниците си, Иван Златин е описан като човек, който изключително съвестно и отговорно изпълнява своите професионални и обществени задължения. Д-р Петър Цончев го определя като “голям габровец”.

 

ИЗТОЧНИЦИ:

Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово – Исторически приноси, 1996, с. 399, 739-741.
Палангурски, М. Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново 10.II. – 16.IV.1879 г. Енциклопедичен справочник. София, 2014, с. 125-126.
Славейков П. Р., Габровското училище и неговите първи попечители. Цариград, 1866, с. 48.
Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. С., 2009, с. 234-235.

 

* Публикацията е част от инициативата на Община Габрово и Държавен архив - Габрово за представяне на известни габровци, участници в обществено-политическия живот на Габрово и България.

* Снимка: Държавен архив - Габрово