През 2020 година Габрово отбелязва своята 160-та годишнина от обявяването му за град. И макар да не е юбилейна, годишнината e повод да си спомним миналото, да се огледаме в очите на съвременниците си, да продължим да работим за бъдещето – нашето и на децата ни. Заедно. Защото може да сме различни в своите очаквания, мечти и стремежи, но е важно, че сме единни в усилията си да запазим и развиваме Габрово като град с ясно разпознаваема идентичност, град, който има собствен дух и характер.
Именно духа и характера, вярата и волята на габровци ще представим през настоящата година в поредица от публикации, свързани с известни габровци, участници в обществено-политическия живот на Габрово и България.
Тази инициатива се осъществява от Община Габрово в партньорство с Държавен архив - Габрово.
Д-р Алекси Христов е роден в Габрово през 1849 г. Произхожда от рода Палаузови. Десетгодишен е изпратен в Одеса при своя вуйчо Николай Петрович Палаузов, където учи във Втора одеска гимназия. Впоследствие следва във Физико-математическия факултет на Новоросийския университет, но въпреки това завършва медицина в Московския университет като Априлов стипендиант. След полагане на изпит в Цариград, за легализиране на дипломата си, започва частна практика. През 1874 г. се завръща в Габрово и същата година е назначен от общината за градски лекар. Едновременно с това училищното настоятелство му предлага да работи като училищен лекар, който да обслужва мъжкия и женския пансион към училището. Именно в този период въвежда обучение по хигиена.
Включва се активно в дейността на габровското читалище с публични беседи на медицинска тематика. Изнася здравни лекции и пред дружество “Майчина грижа”.
Чрез негов доклад и изрично настояване градската управа започва строителство на ново здание за девическото училище. То обаче е прекратено през 1876 г. поради избухването на Априлското въстание.
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) инициира създаването на болница в сградата на Априловска гимназия и работи заедно с лекарите, изпратени от Руския червен кръст. Тази болница обслужва 9-та и 14-та пехотна дивизия от руската армия.
Д-р Алекси Христов завежда откритата бежанска болница в Дечкова къща. Той поддържа медицинското обслужване и в Девическия манастир, който се превръща също в болнично заведение в периода на Освободителната война. По това време определя и мерките за борба с пламната епидемия от тиф в Габрово.
В края на 1878 г. е назначен за окръжен лекар в Габровската болница. Впоследствие е управител на Търновската болница (1879-1899 г.), а след това е назначен на същата длъжност и в Александровска болница в София.
Членува във Върховния медицински съвет от 1908 г.
По време на Балканската война (1912-1913 г.) се заразява от тиф в турски военнопленнически лагер и умира.
Д-р Алекси Христов е член на гражданския комитет за управление на Габрово, утвърден през юли 1877 г. Той е избран от Габровски окръг и е един от 92-мата депутатите в Учредителното народно събрание от 1879 г. Останалите - 116 са избрани по звание, а 21 са назначени от руския губернатор княз Александър Дондуков-Корсаков.
На 16 април 1879 г., в Търново, участниците в Учредителното събрание официализират първия и основен закон на свободна България - конституцията.
ИЗТОЧНИЦИ:
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. С. 1934, с. 48.
Палангурски, М. Учредителите. Участници в Учредителното народно събрание в Търново 10.II.-16.IV.1879 г. Енциклопедичен справочник. С., 2014, 281-282.
Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. С., 2012, с. 215-216.
История на Габрово. С. 1980, с. 158.
Българска възрожденска енциклопедия. Състав. Н. Генчев , Кр. Даскалова. С., 1988, с. 684.
Априловски свод. Автор-състваител Петрана Колева. С., 2009, с. 562-563.