По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с уважение за Мария Патрунчева
В днешните тревожни дни, в които опасността за здравето и живота ни идват от невидим враг, отново взорът ни е обърнат към здравните работници – лекари, медицински сестри, фелдшери и акушерки. Поверяваме живота и здравето си на тях в опасни ситуации като сегашната. В нормални дни, често ги игнорираме, забравяме, дори хулим. От много отдавна обаче, наред с учителите, те са хората, които се грижат не са само за здравето на хората, но и за тяхната просвета и образование. Борили са се с невежеството и предразсъдъците, за да осигурят едно по-добро бъдеще и по-добра защита на своите съвременници и на потомците си. Такава личност за Габрово е първата дипломирана габровска акушерка – Мария Патрунчева.
Родена е на 29 ноември 1874 г. в Габрово. Първоначалното си образование получава в родния град, а след това завършва и петокласното Девическо училище. Работи като учителка в Трявна, с. Бичкинята (дн. квартал на Габрово) и в Падалското училище в Габрово. През тези години младата учителка има силно увлечение към театъра, за което свидетелства нейното участие като актриса в редица представления. Следва съдбоносна среща с млада руска акушерка, от която Мария е запленена и заминава за Нанси, Франция за да следва за акушерка. През 1897 г. завършва университета и се завръща в България, като първоначално бива назначена за акушерка в София. След кратък период бива преместена за градска акушерка в Стара Загора. През 1901 г. се завръща в родния град и повече от 30 години отдава своето време, умения и обич на габровските жени. Без разлика на ден и нощ, в празник и делник тя помага на нуждаещите се майки и на техните рожби да дойдат на този свят. Отзовава се на помощ както в домовете на заможните граждани, така и на по-скромни места, включително и в цигански катуни. В своите спомени тя споделя за трудната и продължителна борба, която повежда срещу вредните традиции и лоши хигиенни навици, спазвани строго от свекърви и баби. Тя влага големи усилия за да изкорени част от тях, в името на живота и здравето на младите майки и техните бебета. Тя ги убеждава, насърчава, дава им съвети и им показва как да спазват хигиена и да се грижат за себе си и за децата си. Често освен съвети, дава и лични средства. За да подпомогне работата й, през 1906 г. Габровската градска община й отпуска сумата от 180 лв. за полаганите от нея грижи за бедни родилки. Освен за тях в Габрово, Мария Патрунчева се грижи и за многобройното си семейство, тя е най-малкото от осемте деца и подпомага своите по-големи братя и сестри. В родния си град тя има честта да работи с д-р Петър Цончев, който като околийски и градски лекар й оказва голяма подкрепа. След 1918 г. тя работи с друг известен габровски лекар – д-р Константин Вапцов. От запазените документи на Мария Патрунчева, научаваме, че в този период от живота си, в който изцяло се отдала на работата си и задълженията към семейството си, тя изпитва дълбоки лични разочарования. Те са деликатно споделени в нейно писмо до Иван Вазов. Той й отговаря в началото на 1914 г., че е трогнат от нейния разказ и може да го използва като мотив в някоя от своите творби.
В родния си град Мария Патрунчева работи до 1932 г., когато се пенсионира и се омъжва. Заедно със съпруга си се установява в Трявна, където открива частен кабинет, а след това се връща в Габрово. През 1947 г., след откриването на Обществения родилен дом, тя споделя, че вече може да умре спокойна, защото е видяла съкровената си мечта сбъдната. На 89-годишна възраст през април 1964 г. първата дипломирана акушерка на Габрово почива в старческия дом с. Кряковци (днес квартал на Габрово). За делото й свидетелстват писмата и картичките, изпратени от многобройните благодарни майки, на които тя е оказала помощ. Спомените свидетелстват, че често по пътя, срещайки семейства с деца, майките я спират и й отдават почит, заедно със своите рожби. За всеотдайната си дейност, с Грамота, подписано от Н. В. Цар Борис III от 24 септември 1937 г. тя е наградена със Сребърен медал за заслуга.
Днес документите от дейността на Мария Патрунчева: автобиография, свидетелства за завършено образование, диплома за завършено акушерство в гр. Нанси, Франция, удостоверения за назначаване и преназначаване, грамота за награждаването й със сребърен медал за заслуга; дневници, записки, лични бележници, писма, снимки и картички с поздравления, завещание и др. се съхраняват в Държавен архив – Габрово. Те са дарени през 1962 г. лично от първата габровска дипломирана акушерка.
Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ - Габрово