На 6 септември, от 10.00 ч., пред паметника на Продан Тишков – Чардафон в Габрово, ще бъдат отбелязани 134 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.  Тази година се навършват и 160 години от рождението на Чардафон.

В събитието ще вземе участие регионалният клон на Национално дружество „Традиция“, който ще организира почетен караул.

Борбата за съединение на Княжество България и Източна Румелия започва веднага след като стават известни клаузите на Берлинския договор.

В целия кипеж на хора, думи и събития,  Габрово дава своя принос към това общобългарско дело. Габровският комитет “Единство”, с касиер Христо Конкилев, няколкократно изпраща оръжие за Източна Румелия. Един от моментите в хода на подготовката на Съединението, който изиграва важна роля за успеха на делото, е паметното тържество на връх Бузлуджа на 21 юли 1885 г. по повод годишнината от геройската смърт на Хаджи Димитър. Габровецът Стефан Мускуров чете пред представителите на Княжеството писмото-призив на прославения майор Райчо Николов.

В нощта на 5 срещу 6 септември в гр. Пловдив, с помощта на войската, Голямоконарската чета, под водителството на габровеца Продан Тишков – Чардафон, сваля правителството на Източна Румелия и се провъзгласява Съединението.

Ролята на Чардафон в тези събития е безспорна. За именития  габровец са изписани много редове, а Захарий Стоянов му посвещава книга, в която го определя като „човек варен и кален българин“.

В последвалите събития обаче има още много полузабравени имена на габровци. 

На 8 септември 1885 г., на път за Пловдив, княз Александър Батенберг е посрещнат в Габрово с овации. Занятията в Априловската гимназия се прекратяват и на следващия ден настоятелството на ученическото дружество “Седянка” започва да обсъжда въпроса как трябва да се реагира в подкрепа на това патриотично дело. Малко по – късно в Даскал Цвятковото школо се записват почти всички ученици от по-горните класове. Само за броени часове се сформира ученическия легион в Габрово с ръководител гимназиалния учител Стефан Ватев.

В последвалата Сръбско–българска война за защита на Съединението, освен учениците от Габрово, своя принос дават и  опълченците доброволци от гражданската чета “Любен Каравелов”.

В трудния за България момент след обявяване на войната пръв военен министър българин става габровецът майор Константин Никифоров.

На него се дължи както цялостното осигуряване на войската, така и организирането на отбраната на Северозападната граница. Редица прославени личноси от Габрово и Габровско изпълняват отговорни функции: Христофор Хесапчиев - помощник на началник щаба на българската армия, Никола Петров – Балканеца - командир на 4-ти пехотински Плевенски полк, впоследствие началник на Сливнишкия отряд, Никола Марков Рязков – командир на 6 – та батарея и 2-ри артилерийски полк, Цанко Кавалов– командир на 2 –ра опълченска дружина и др. В тези дни на самоотвержена борба за защита на най–българското дело – Съединението – редица габровци оставят костите си на бойните полета.

Актът на Съединението е продължение на борбата на българите от двете страни на Стара планина за национално и държавно обединение. То създава добри условия за бързо политическо, социално икономическо и културно развитие на нацията, а значимостта на България в европейската политика се повишава.