Денят е 11 август 1877 г. – артилерийски огън, умора, глад и жестока жажда мъчат защитниците на Шипченския проход, а силите и боеприпасите са изчерпани. Но когато смъртта е по-възможна от живота, място за отстъпление няма.
Защитата на най-краткия път между Северна и Южна България се оказа преломна за хода войната, а за бранителите на прохода стана врата към безсмъртието.
Разбираме колко сила има в тази победа на духа, щом до днес отеква като черковна камбана в умовете и сърцата български.
Виждаме от дистанцията на времето величието на подвига, който ни вдъхновява и събира заедно дори след 142 години.
Жива е - тук - в географското сърце на България паметта за времето, когато габровци копаят окопи, поправят пътя за Шипка, изкачват оръдия в планината, а после под дъжд от куршуми носят вода по позициите и изнасят ранени.
Само от Габрово и региона в руско-турската война се включват около 600 опълченци. Летописната книга на нашия град започва с името на генерал Радецки - провъзгласен за Първи почетен гражданин като защитник и спасител на града по време на Шипченските боеве и за изключителните му заслуги за освобождението на България. След него са имената на още генерали, редом до тях стоят 522 поборници и опълченци, участвали в боевете на Шипка.
И макар да сме в дълг към всички, които все още не са част от летописите ни, почитта ни е искрена, защото знаем най-важното – те успяха! А когато след малко на колене сведем глави, нека е в молитва за душите на всички знайни и незнайни герои, които заслужиха нашата свобода!
Ако можех да нарисувам картина на Шипченската епопея, цветовете ми щяха да бъдат - зелено като Балкана през август, сиво като скалите му, червено като кръвта на убитите, черно като смъртта, златно като подвига, обезсмъртил миналото и озарил бъдещето. Каквато и картина да рисувате вие на децата си, разказвайки им за Шипченската епопея, знам, че го правите със сърцето си.
Водете ги по-често на върха при Паметника на свободата, чиято 85-годишнина празнуваме сега. Разказвайте им за саможертвата, за подвига на бранителите, за строителите на паметника, за величавата ни история, дайте им знанието чии синове и дъщери са.
Не забравяйте да им кажете за добродетелите, завещани от предците им в Габрово - за предприемчивостта, труда и постоянството, подкрепени от любовта, които са нашата сила в този град и най-мощното оръжие за добри и достойни каузи!
Скъпи сънародници,
Нека заедно вървим по моста между събитията отпреди 142 години и днешния ден убедени, че пътят ни е верен.
Защото България бяха онези мъже под знамената на опълчението, които посрещаха всеки изгрев с мисълта, че може да е последен!
България бяха молитвите на майките, които не дочакаха синовете си, сълзите на жените, чиито деца останаха сираци!
Днес България е в свободата ни, в народната памет, в цветята пред могилите на героите, в националния трибагреник, в дланите на децата ни, които подават ръка, за да свържат минало и бъдеще.
България е винаги там, където живее вярата ни в доброто и благоденствието, и където ни обединява победата на духа!
Поклон пред подвига на героите от Шипченската епопея!
Бог да благослови свободна България!
