Скъпи ученици, преподаватели и пазители на знанието и духовността,
Скъпи габровци,
Честит празник на българската просвета и култура и на славянската писменост!
Всяка година се възхищаваме на тази многолюдност на площада. Събитие, за което не е нужна реклама, но е несравнимо по своята сила и устойчивост. Не мисля, че някой тук си представя календара на Габрово без отбелязване на 24 май - без венците с цветя, без портретите на Кирил и Методий, без да чуем успехите на училищата през годината, без белите ризи и лентите „отличник“.
Българският народ е един от малкото, които имат привилегията да отбелязват празник на своята азбука. И то създадена специално за тях и техните нужди. Някак естествено с нея идват независимата и разбираема църква, паметта за българската история, мрежа от школи и училища, литература на световно ниво и сгради, селища, артефакти, личности и обичаи, вписани в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Габрово винаги е бил важна част от тази поредица, родена от делото на Кирил и Методий и техните ученици – Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Гордее се с книжовниците си – визионери. С първото светско училище в България. Със своите църкви, камбаните на които чуваме всеки ден и днес. Със своите индустриални постижения. Списък, който продължава и в наши дни със световните успехи на нашите учители и ученици, с прозорливите амбиции и проекти на Техническия университет, със строежа на църквата в „Младост“, с обявяването ни за творчески град на занаятите и фолклорните изкуства на ЮНЕСКО.
Да, може би в момента нямаме усещането, че сме част от този лъч на времето. И сигурно така трябва да бъде. Не нашето усещане, а историята трябва да ни постави на него след години. Но Ви уверявам, че в града ни се случват прекрасни неща, водени от изключителни хора на духа и книжовността. В града ни и днес се пишат и съхраняват книги. Училищата и университетът прокарват пътеките на новите идеи. И днес можем да говорим за меценати и дарители, чиито имена ще бъдат запомнени. Театрите, музеите, галерията, ансамблите и оркестрите в града – всеки от тях има какво да ни разкаже дори само за отминалата година.
Вярвам, че имаме място на този лъч. И че във време, в което азбуките вече се превръщат в поредици от единици и нули, нашата ще остане. Защото е нужна и има кой да се грижи за нея!
Поздравявам Ви с най-хубавия български празник и Ви благодаря!
Гордейте се с нашата история, с нашия град и със себе си и дерзайте!
Честит празник!