Микел Ирухо беше в Габрово по повод конференцията „Науката среща регионите“. Той взе участие в кръгла маса с тема "Добри практики за намаляване на отпадъците" и в дебатите относно устойчивите политики за енергийна ефективност и адаптация към климата.
Господин Ирухо, не за първи път сте в нашия град. Разкажете повече за партньорството между Габрово и област Навара.
Преди четири години бях поканен по повод лагера за иновации, който се проведе в Габрово. Отговарях за докладването на информацията в Комитета на регионите. Организирахме лагери за иновации в много различни точки на Европа и бяхме много впечатлени от способностите на младите хора на Габрово и на студентите тук. Тогава се запознахме и с политиките, които Община Габрово осъществяваше по това време, така че на следващата година ние, като местното управление на Навара, поканихме кмета Таня Христова да ни посети, за да обсъдим нашата система за иновации и как да използваме по-добре средствата на ЕС, за да я подпомогнем. Така, когато миналата година Съвместният изследователски център на Европейската комисия излезе с обявата за набиране на предложения за проекти „Науката среща регионите“, Габрово беше естествен партньор за нас.
Има много положителни последици от партньорството по такъв проект. Днес ние се разходихме в Габрово и видяхме какво е осъществено на практика – посетихме детска градина „Слънце“ и училище „Св. Св. Кирил и Методий“ и видяхме работата в посока енергийна ефективност на Община Габрово. Научаваме много. Интересно за нас е да видим как община управлява процесите по енергийна ефективност. Очаквате първите си електробуси - тема, която ние разработваме в момента. Освен това търсим и подходящи партньори за бъдещи европейски проекти. Следим с внимание начина, по-който работите и сме много благодарни на Община Габрово и Таня Христова за участието в този проект.
Обмяната на добри практики изглежда съвсем постижима.
Да, определено. Процесът е двупосочен – както на преподаване, така и на учене. Навара и Габрово са две различни места, но проблемите, които съществуват пред двете общности, са еднакви. Въпросът е в това, че се взимат различни решения за тяхното решаване на местно ниво. Енергийна ефективност и градска мобилност – това са неща, с които можем да сме си взаимно полезни.
Какво ще си „вземете“ от Габрово?
В Навара прилагаме енергийно ефективни мерки при новоизградени сгради, но е много полезно за нас да видим вашия подход – да бъдат въведени и при осъвременяването на вече съществуващи стари сгради и съответно повишена тяхната енергийна ефективност. Това е подход, който не сме прилагали в Навара.
На конференцията се говори често за кръгова икономика. Какво представлява тя?
Кръговата икономика представлява абсолютно нов начин на възприемане на икономиката. До момента икономиката бе - бих казал - линейна, защото бяхме свикнали да купуваме неща, да ги използваме и да ги изхвърляме. Затова кръговата икономика се заключава в трите думички с R - от английски - Reuse, Recycle, Redesign – да използваме отново, да рециклираме, да правим следващ дизайн. С първите две се справяме лесно, но трудностите идват с повторния дизайн.
Може би най-добрият пример, който мога да дам за кръгова икономика, са пластмасите. При тях имаме повторна употреба. Може би в тази сфера се прилага най-много принципът за пръчката и моркова, т.е. има залегнали норми в законодателството, които трябва да бъдат спазвани, но има и инициативи, които окуражават бизнеса да работи в тази посока и пластмасите да се превърнат в част от кръговата икономика. Това трябва да се разглежда не като предизвикателство, а по-скоро като възможност за много компании.
Какъв е опитът на Навара в тази тема?
Това е стратегически въпрос за нас. Миналата година успяхме да поставим законовата рамка, като обединихме нормативните изисквания за използване на водите, на пластмасите, на отпадъците. В цялата тази рамка се включиха съответно и данъчни облекчения. Ще дам и пример за това какво постига този закон. През лятото в много градове и села има фестивали, свързани с хранене на открито. През това време се използват тонове пластмаса. Благодарение на този закон изградихме система за изкупуване на пластмасите от кметствата. Така се третират тонове пластмаси. На второ място ние имаме данъчна независимост, т.е. можем сами да задаваме данъчните ставки и съответно да освобождаваме от данъци тези компании, които вече са започнали да навлизат в процеса на повторна употреба и повторен дизайн.
Как ЕС ще гарантира при развитието на кръговата икономика, че всички страни ще бъдат доволни – бизнесът няма да фалира и ще издържи на новите условия и вложения, а потребителите ще получат стоки на разумни цени?
Бих искал да започна с това, че Европа е единственият континент в света, който успя да понижи своите въглеродни емисии, но като цяло това е нещо, за което мисли целият свят. Затова ние като европейци трябва да го погледнем като бизнес възможност.
В момента няма пластмасов производител, който да е конкурентен на някоя от големите китайски компании. Така че, от гледна точка на линейната икономика, ние загубихме това състезание. Целият ЕС представлява само 6% от общото население на света. Това означава, че ние трябва да се фокусираме в две неща – качеството и нивото на екосъобразност. Последният законодателен пакет от мерки, който бе приет, касае точно употребата на пластмасови изделия. Смятам, че той ще притисне компаниите да се адаптират и променят начина, по който работят. Разбира се не всички ще бъдат удовлетворени от това, което се случва, но това е част от променящия се свят и за да бъде Европа конкурентоспособна, трябва да обърне внимание на точно тези два аспекта - качества и екосъобразност. Тази промяна ще доведе до израстването на други промишлености. Например хартиената промишленост. В земеделието твърдите хартии намират все по-голямо приложение, заменяйки пластмасите.
И да се върнем към автомобилната индустрия. Европа беше континентът, който налагаше най-много ограничения в нея и изисквания за безопасност. И благодарение на това европейските производители на автомобили са сред водещите в света.