Приветствие на кмета на Габрово Таня Христова по повод Националния празник на България - 3 март.

Скъпи сънародници,

Тук, където сме - земята помни! Въздухът, който дишаме - помни! Потомците на опълченците помнят! А децата ни виждат в Балкана силуета на величавия паметник на Свободата, още преди да са били тук, където героизмът и саможертвата откупиха нашето настояще!

141 години ни делят от Санстефанския мир, който легитимира идеалът ни за национално единство. От тогава живеем с 3 март в сърцата си. Той стига до нас от летописните страници и учебниците по история, гледа ни от паметниците, разказва за себе си чрез паметта на милиони българи.

Усещането за този ден ни е предадено по кръвен път и не е нужен указ, за да се чувстваме празнично, за да изпитваме гордост, преклонение, смирение, почит.

На Шипка и по бойните полета, отсам и оттатък Балкана, с човешки съдби беше платено бъдещото ни и с пролята кръв предречено възкресението на българската държавност. За това отново свеждаме глави пред паметта на българските опълченци, на руските, украинските, белоруските, финландските, румънските и много други знайни и незнайни герои, които на тази земя прегърнаха вечността.

Историята не е сбор от факти, историята е поука. Историята е мъдрост - знание за грешките на миналото и способност да провидиш бъдещето.

Нашата история ни отреди път към свободата покрит с кръв и кости, защитаван с перо и оръжие, преминал през пламъците на Априлското въстание и Руско-Турската война от 1877-1878, през възторга от Санстефанския мир, подема на Съединението и триумфа на Независимостта.

След толкова висока цена, нямаме право да пилеем свободата си! Тя трябва да се осмисля всеки ден. Тя е съзиданието, в което споровете, разногласията и дебатите имат обща цел, наречена - сигурност и благоденствие!

Защото любовта към Родината трябва е кауза - от най-смислените и от най-благодарните! И ако тя не може да ни обедини, то няма кой друг да го направи! Разединени сме уязвими - единни сме силни и свободни! А свободата ни е нужна като въздуха и хляба!

Трети март е нашата България – жадувана, от онези, които се обрекоха на гибел, за да я има, отстоявана от тези, които я живеем тук и сега, и мечтана от всички, в чиито ръце ще я оставим утре.

България е езикът, на който говорим, вярата, която носим, заветът, който получихме от предците си, обещанието да ни има!

Вижте Паметника на Свободата, стоим под него, малки и обикновени, несъизмерими с подвига, който увековечава. Той ни гледа! Гледат ни през времето и душите на героите! Гледат ни децата, за да видят в нас своето достойно и успешно бъдеще!

След малко ще сведем глави, ще помълчим - за да благодарим, а венците и цветята ще говорят вместо нас!

Нека, когато отново изправим глави, вдъхновени от подвига, окрилени от празника, да обещаем - с думи и дела, че ще съхраним во-веки своя национален идеал, в името на една мирна, свята и свободна България!

Честит празник, скъпи сънародници!      

Бог да благослови свободна България!