Остават по-малко от три месеца до провеждането на европейските избори (23-26 май 2019 г. за целия Европейски съюз). Какви са предизвикателствата, пред които сме изправени като европейци днес, защо и как Европа е важна за нас? По тези въпроси разсъждаваха студенти по журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, които се включиха в конкурса за есе на тема „Избирам Европа“, организиран от Бюрото на Европейския парламент в България.
В серия от публикации споделяме есетата на четиримата победители – Кристина Димова, Неда Узунколева, Михаил Митев и Ваня Гривова, с техните размисли за обединена Европа.
Ние, европейците, сме изключително добри във воденето на войни, а почвите ни са напоени с кръв. Почти няма период в историята на континента ни без военни конфликти – вековният сблъсък между Германия и Франция коства милиони животи и опустошителни икономически загуби. Той е толкова дълбоко внедрен в културата им, че германците дори създават дума за това: Erbfeindschaft, която означава враждебност и омраза, предавани от поколение на поколение. Затова след Втората световна война европейците решават, че се нуждаят от дълготраен мир, който да не е базиран на равенство между военните сили на различните държави, а вместо това икономиката, политиката и народите на Европа да станат толкова тясно свързани, че войната да стане едновременно непрактична и немислима.
Така се заражда Европейският съюз и може да се каже, че планът работи – между страните членки на Съюза не е имало конфликти от над 70 години! Мирът е нещо възхитително, но една толкова широкообхватна общност трябва да има други постижения… и проблеми.
снимка: www.europarl.europa.eu/bulgaria/
Днешните жители на Европейския съюз се възползват от много индивидуални свободи: европейските договори и наредби гарантират лесно пътуване, евтини телекомуникационни услуги, голямо разнообразие от стоки и услуги, както и много по-високи стандарти за безопасност и здравеопазване. Европейските институции не се страхуват от конфликти с влиятелни световни компании като Microsoft, Apple или Facebook на тема лоялна конкуренция, укриване на данъци и защита на личните данни. Чрез изследователските програми на Съюза европейските държави стават колаборативен научен център и двигател на световните иновации. Свободното пътуване и правото на жителите на държави членки на Европейския съюз да работят в която и да е друга членка прави финансирането на проекти и основаването на интернационални експертни екипи много по-лесно.
Но много от жителите на Европа чувстват недоверие към Европейския съюз. Брюксел изглежда далечен, недостатъчно прозрачен, технократичен и труден за разбиране. Твърде малко от нас разбират какво всъщност прави Европейският съюз и как работи. Това недоверие води и до сравнително ниска избирателна активност. Имаме спешна нужда от повече отговорност и прозрачност, ако Европейският съюз истински се интересува от доверието на гражданите си.
Все още можем да видим опустошителното влияние на бежанската криза от 2015 г. върху разбирателството в Съюза. Някои държави са приели при себе си много повече лица, търсещи убежище, от други, а граничните държави на Европейския съюз са претоварени и объркани. Жителите са несигурни как да реагират на това: някои твърдят, че Европа позволява на твърде много имигранти да прекосят границите ѝ без дори да се направи опит да бъдат интегрирани, докато други казват, че проблемът не е имиграцията, а расизмът и дискриминацията, които предотвратяват истинската интеграция. Опитите на Европейския съюз да създаде баланс между отхвърлянето на нелегалните имигранти и успешното интегриране на оставащите остава едно от най-трудните и полемични предизвикателства, пред които Съюзът е бил изправян.
Нека оставим имиграцията настрана, много други предизвикателства са изправени пред нас като например отбраната. В миналото европейските държави силно са разчитали на защитата на САЩ чрез НАТО, но при сегашния политически климат Европа трябва да се запита дали наистина иска да разчита на САЩ за своята безопасност. Ако бъдат обединени, войските на европейските държави могат да станат една от най-големите сили в света.
А какво да кажем за парите? Европейският съюз създава най-големия единен пазар в света. В него търговията е безмитна, а държавите, които са част от него, получават благоприятен тласък за икономиката си. Дори търговията между съседи се увеличава, а проучванията показват, че присъединяването на държави към Съюза увеличава техния брутен вътрешен продукт със средно 10%. А за регионите с по-слаба икономика и лоша инфраструктура европейските институции осигуряват проекти, подпомагащи проекти, икономическото и социалното развитие на държавите, но от друга страна Европейският съюз опитва да задържи заедно държави с неизмеримо различни икономики. Някои се занимават с промишленост, докато други разчитат на туризъм или природни ресурси. Друг проблем е еврото. То е текущата валута на някои, но не и всички държави членки на Съюза и както бе доказано от икономическата криза на Гърция – обединението на различни икономически политики под обща валута може да доведе до катастрофален изход.
Е, заслужава ли си да изберем Европа, обединена? Съюзът има много проблеми и се нуждае от много старание, за да продължи да работи като голям цялостен механизъм, но, обективно погледнато, Европейският съюз прави европейците по-силни: заедно сме водещи в науката, можем да имаме една от най-многобройните армии в света, една от най-големите икономически сили. И най-важно: Европейският съюз ни осигурява мир, сигурност и усещане за силна споделена идентичност. Силно обединение е най-сигурният начин гласът ни да бъде чут като част от големия свят, защото като малки държави трудно ще бъдем забелязани в планетата на Великите сили.
Знам, че всеки един от нас има влияние и в бъдещето и в развитието на Европа чрез своя глас. Дори да не вярваме, че можем да подпомогнем промяната към по-добро, не ни коства нищо да опитаме. Нека просто се запознаем с различните институции, представители и проблеми. Това е единственият начин да бъдем чути. Аз знам, че имам силата да избера Европа такава, каквато искам да бъде, и такава, каквато е – антична, сложна, културна и обединена в своите различия.
Ваня Гривова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“, ФЖМК
Специалност „Журналистика“, I курс
„Избирам Европа“: Михаил Митев