Два артефакта от фонда на Регионалния исторически музей – Габрово са включени в сборника „Злато и бронз. Метали, технологии и междурегионални контакти на територията на Източните Балкани през бронзовата епоха“.
Габровският музей представя каменна брадва от трето хилядолетие преди Христа и пекторал (нагръдник) – златна апликация от късната бронзова епоха, второто хилядолетие преди Христа.
В изданието, което е 600 страници, има изследвания на автори от Австрия, Румъния, България и Сърбия. Културните ценности, представени в сборника, са над 1000. В него е разгледана цялата проблематика на бронзовата епоха.
Издаден е от Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН), а съставители са Стефан Александров, Яна Димитрова, Христо Попов, Барбара Хореш и Кръстю Чукалев.
Двуезичният сборник е продукт на две изложби, посветени на богатото културно-историческо наследство от бронзовата епоха на територията на днешна България. Това са изложбите „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“. Тя е показана през 2017 г. в Музея за история на изкуството във Виена, по международен проект между НАИМ при БАН и Института за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките. Втората изложба - „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха“, е с участието на 28 български музея, показана от края на октомври 2017 в Националния археологически музей с над 600 експоната.
Като автори в този сборник участват над 80 специалисти от редица български и международни научни и музейни институции, както и 30 музеи с археологически културни ценности. Реализацията на тази книга е осъществена благодарение на доброто сътрудничество с партньори от научните институции в Австрия, учени и експерти от университетите и музеите в цялата страна.
В книгата се разглежда един недооценен и останал в сянка период, който трае над 2000 години. Показано е, че Източнобалканското пространство е важен кръстопът на култури. Разкрити са постиженията на българската археология, развитието на селищната мрежа – селищни могили, открити и сателитни селища.
От края на ІV хил. Пр. Хр. до към 1 200 г. пр. Хр. е един период на миграции, технологични иновации, начален етап на формиране на тракийския етнос и поява на царската институция в Тракия, влиянието на егейските, анатолийските и среднодунавските култури.