"Развитие на идеи и проекти за иновативни компании на територията на Габрово и Северен централен район чрез откриване на предприемачите и прилагане на Стратегията за интелигентна специализация" бе темата на провелата се на 30 май конференция в Габрово. На събитието присъстваха всички ключови партньори, от които зависи развитието на Габрово като място за високотехнологична индустрия, иновации, качествено образование и възможности за по-добра заетост и начин на живот. Участниците работиха, разделени на две работни групи - първата по темата "Създаване на капацитет за иновации и НИРД в бизнеса", а втората - "Подкрепа за предприемачеството и стартъп среда".
Участие в срещата взеха и ръководители на управляващите органи на двете ключови за развитието на иновациите и предприемачеството оперативни програми с европейско финансиране „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 и Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж", които получиха ценна обратна връзка и предложенията на бизнеса относно нуждите за регионален подход на програмите за финансиране и трудностите за развитие на устойчива бизнес среда.
Обобщение на деня от Руслан Стефанов - управител на „АРК Консултинг“ ЕООД и Фондация „Приложни изследвания и комуникация“, и модератор на събитието:
Конференцията приключи, оттук нататък накъде?
Най-напред за нас е важно, че участваха всички заинтересовани страни, най-вече бизнесът в Габрово, и бяха формулирани идеи за бъдещи проекти и идеи за това как биха могли да се реформират оперативните програми, така че да отговарят по-добре на нуждите на бизнеса, Университета и Общината в Габрово.
На мен ми се струва, че лесното беше това тук. Учейки се да усвояваме средства от Европейския съюз, покривахме дупки, които бяха сравнително големи и видими. Оттук насетне започваме да работим за подобряване на видимостта, за подобряване на целенасочеността на използването на тези средства. Все повече лесните идеи ще приключат, ще трябва да се състезаваме на глобално ниво. Ще трябва да търсим таланти на глобално ниво. Винаги ще има лесни начини за усвояване на тези средства, но ако искаме да растем и да обърнем кризата за талант, ще трябва да направим такива проекти, които да върнат голяма част от хората. Най-важното е да се създадат нови таланти на място и да се задържат в местната индустрия.
Конференцията беше един добър пример за това как местни общности в България, с достатъчно лидери в бизнеса, общината и университета, биха могли да променят. Една от сентенциите днес е, че всъщност успехът, парадоксално, е най-краткият път към провала, тъй като всеки успех повдига самочувствието и притъпява малко усещането, че средата непрекъснато се променя. Така че Габрово и всички други градове в България ще имат нужда от по-голяма подготовка в бъдеще. И в следващия програмен период - много по-сериозно и по-добро използване на средствата от европейските фондове.
Кои са добрите идеи, които вие открихте на конференцията?
На първо място създаването на географски клъстер в Габрово и около Габрово, който да обединява усилията на Общината, университета и около 20 бизнес организации. Това е нещо, по което се работи доста отдавна и подобни идеи, които зреят по-дълго време, имат възможност да бъдат реализирани.
На второ място конкретни идеи, които бизнесът сподели – едната е за така наречения „нулев отпадък“, тоест възможностите фирмите, които се занимават с технологии, които трябва да отговарят на нови стандарти за околната среда - като пластмаса, текстил и т.н. - да използват отпадъците, така че да няма остатъчни материали. Всеки отпадък от едно производство да влиза в следващо. Изглежда Габрово, което има висока концентрация на работеща промишленост, е именно място, в което това може да стане. Географски фирмите са много близо. Пък и се познават. Това ще се съчетание с по-висока енергийна ефективност и с дигитализация на тези фирми. Тези идеи на този етап изглеждат доста далечни. Но ако те започнат да се подготвят сега, към 2021 - 2022 година ще могат да бъдат реализирани.
Тях ги определяте като „далечни“, а коя беше щурата идея?
Щури идеи имаше доста, включително такива за използване на нанотехнологии. Мисля, че всички идеи малко или много бяха щури от гледна точка на това, че едва ли ще станат утре. Посланието, което трябва да помним, е че се изисква едно много добро планиране и подготовка, така че идеите да се случват в бъдеще. Не може да се чака отварянето на даден конкурс за финансиране и тогава да започнат да се мислят. Трябва много дълго време да се работи върху тези идеи.
Например вграждането на нови технологии в материи, така че да се отговори на стандарти за негоримост на материалите или водоустойчивост, означава необходимост да се организират не само български ресурси, фирми и образовани кадри. Означава да се привлече международна експертиза – нещо което като идея можем да го имаме, но самата организация, мениджмънта, осигуряването на финансирането, изискват висш пилотаж. На мен ми се струва, че именно това е разковничето, което търсим в момента. Зрънце по зрънце да събираме онези хора с управленски възможности, които да осигурят тези идеи.
Говорихме, че обединени сме по-силни, но всъщност всеки от нас, от трите стълба – Община, Техничеки университет, бизнес – трябва да има ясно дефинирани роли. И всеки да знае какво зависи от него и къде е неговата територия, а не да чакаме някой да свърши нещо. Можем ли да дефинираме тази територия?
Аз мисля, че тези роли са дефинирани, но не бива да ги възприемаме като постоянни величини.
Например Общината. Ролята й е да определя средата – да подобрява инфраструктурата, да създава условия, да не пречи, да е модерно мислеща, да има бързо административно обслужване. Тоест да създава възможност за непрекъснато подобряване на стандартите за бизнес и съответно за образование и т.н. Но същевременно някой отбеляза, че общината е най-големият работодател в Габрово. Което означава, че тя трябва да се разглежда и като бизнес. Бизнес, който е отговорен пред служителите си и създава стандарти за тези служители, дава пример за това как ефективно се управлява едно предприятие. Също така не бива да се забравя, че в много страни по света ролята на държавата и в случая общината – е ключова. Ако погледнем иновационното представяне на скандинавските страни, на САЩ, Израел, Китай, Япония – ще видим, че идеята, че Общината не трябва да прави нищо, е погрешна. Напротив – тя трябва да търси ефективно лидерство в определянето и дори настояването за тези приоритети.
Бизнесът. Ясно е, че най-големите очаквания са към бизнеса. Да създава благосъстояние и печалба. И разбира се да реинвестира тази печалба в обществено развитие. Крайно време е да разберем, че печалбата на бизнеса не е самоцел - тя ражда след себе си и голяма отговорност. И че е много късогледо да се смята, че тази печалба е резултат само и единствено от възможностите и уменията на определени хора. Винаги човек трябва да знае, че създава нещо, бидейки част от една среда и съответно трябва да даде обратно на тази среда. Колкото по-големи възможности имаш, толкова по-голяма трябва да е отговорността ти за влиянието върху средата.
И Университетът. Това, което ми се иска да отбележим, е възвръщането на стандартите. Ако беше изпълнена мисията за масовост, може би сега трябва време университетите и университетът в Габрово да започнат да мислят за повишаване на стандартите.
Ако системата е от 1 до 10 – къде сме икономически в момента?
Това е много сложен въпрос – зависи как се сравняваме. Ако се сравняваме с целия свят, сме някъде около 6. Ако се сравняваме с Европа, т.е. с най-развитите страни, сме някъде около 2. Човек трябва да си дава ясна представа, че българите и като фирми, и като общество, живеят по-добре от по-голямата част от населението на планетата. От друга страна трябва да е ясно, че очевидно в общността, в която сме, т.е. Европа, поне по общоприетите показатели живеем доста зле. Това, което е характерно за Балканите и за България еq че все още стоят фразите за величавото минало, а всъщност това, което е важно, е какво си сега и какво постигаш в момента. Не трябва да се пропускат позитивните развития, но от друга страна – знаейки от колко ниско сме тръгнали, не трябва да се забравя, че тази база е много ниска. Не трябва да забравяме и едното, и другото.
Ако си спомняте, през 2008 година всички международни анализатори прогнозираха, че България ще е в топ 5 на страните, които ще фалират в следващите 5-6 месеца. Е, десет години по-късно не сме фалирали, нищо драматично не е станало и то без международна помощ. И това се случва в един регион, който е изключително нестабилен – събития в Украйна, събития в Турция, ужасна криза в Гърция, непрекъснати проблеми в Западните Балкани. На този фон спокойно можем да кажем, че България очевидно прави нещо правилно. Но трябва да ни е ясно, че има и много по-високи цели, към които да се стремим.
Остава ни да си пожелаем, когато правим следващото интервю, да сме някъде към края на три, началото на четири.
Да, разбира се – всяка една единичка нагоре е доста сериозен успех!
Повече за конференцията можете да прочетете тук
Кметът Таня Христова за конференцията можете да прочетете тук
Калин Маринов, заместник – главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентноспособност“ към Министерство на икономиката за възможностите пред бизнеса - интервюто можете да прочетете тук
Съветите за успешен бизнес на Андро Гоблон, бизнес консултант, можете да прочетете тук
Кирил Гератлиев, изп. директор на ИА „ОП Наука и образование за интелигентен растеж“, за новостите по оперативните програми можете да прочетете тук
Презентации от конференцията са публикувани тук