Домът на хумора и сатирата ще отбележи с изложба от фонда „Хумор на народите” 125 години от рождението Райко Алексиев. Този популярен български хуморист, журналист, издател, карикатурист е добре познат на поколението, чиято младост е преди 9 септември 1944 г. Най-малкото заради издавания от него хумористичен вестник „Щурец”, излизал без никакво прекъсване от 1932 г. до 8 септември 1944 г.
Райко Алексиев е роден на 7.03.1893 г. в Пазарджик. Следва литература в Софийския университет и рисуване в Художествената академия. Специализира живопис в Германия и Италия. Печата карикатури от ученическата скамейка (1907).
Още първото му участие в „Изложба на младите“ през 1913 г. прави името му популярно и до края на годината урежда пет самостоятелни изложби.
Най-популярният му псевдоним е Фра Дяволо, подписва се и като Щуреца, Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Скитник Перо, Тома Чорни, Спартакус, Мъртва стража.
Списването на „Щурец” е изцяло негово дело, при това пише и рисува материалите в дома си. Сред сътрудници на вестника са такива известни имена, като Тома Измирлиев, Димитър Подвързачов, Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Стоян Чилингиров, Георги Райчев, Димитър Талев, Ст. Л. Костов; Илия Бешков, Стоян Венев, Александър Добринов, Чудомир и много други.
Същевременно пише и издава хумористични разкази и фейлетони (сборниците „Жалостиви случки” – 1929; „Генчо Завалията” – 1933-34; „Клюката” – 1935; „Хорски уста” -1937 ;), „Хумористична история на българите” (1937) и др. )
В навечерието на преврата от 9 септември 1944 г негови близки го предупреждават да напусне страната, както постъпват мнозина министри, политически лица, индустриалци. Кум на семейството е роденият през 1872 в Дряново виден български политик Никола Мушанов (един от водачите на Демократическата партия през първата половина на XX век, министър-председател на три правителства през 1931 – 1934). Той снабдява Р. Алексиев с дипломатически паспорти, за да напуснат страната. Но писателят не вярва, че го грози опасност:
„Аз не съм политик. Аз съм показвал грешките на политиците, мъчил съм се с моите карикатури да осмея това, което вършат някои политици и е вредно за народа.... Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва.”
Арестуван е в първите дни след преврата като „враг на народа“ и умира на 18 ноември 1944 г. в София в следствие на нанесените му побои.
През март 1945 г. е осъден посмъртно заради „антисъветска“ и „прогерманска“ пропаганда от така наречения Народен съд по Дело №6, по което са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително някои вече убити. В съда единственно в негова защита говори колегата му Александър Жендов и единствен отхвърля повдигнатите обвинения.
Имуществото му е конфискувано в полза на държавата, а книгите - забранени.
След 10.11.1989 г. Райко Алексиев е реабилитиран. Съюзът на българските художници нарича на негово име една от галериите си в София.
През 2002 г. община Пазарджик учреди национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев”. На всеки три години винаги на 7 март тя се присъжда за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.
Музеят „Дом на хумора и сатирата” два пъти номинира за наградата габровски автори (Калин Илиев, 2014; Христо Стоянов, 2017).
На 27 февруари 2013 г. в чест на Райко Алексиев е наречен ледник в Антарктика.
Изложбата в Дома и подготвената за откриването й презентация ще станат част от горещия обществен дебат за преподаването на социалистическия период в училище. Без да натрапва гледна точка, тя е част от съвременния прочит на едно отминало време. Изложбата ще даде възможност на посетителя и особено на учащите се, да се докоснат до ярки личности, да научат любопитни подробности от житейските и творчески биографии на големи имена от нашата култура през първите десетилетия на миналия век. Дори само това я прави навременна и й отрежда място в календара на нашето време.