ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „ХРИСТО ЦОКЕВ” – ГАБРОВО
ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ „БОРИС ДЕНЕВ” – ВЕЛИКО ТЪРНОВО
МУЗЕЙ НА ВЪЗРАЖДАНЕТО "ИЛАРИОН МАКАРИОПОЛСКИ" - ГРАД ЕЛЕНА
имат удоволствието да Ви поканят
ИЗЛОЖБА ЖИВОПИС
„ЙОРДАН ПОПОВ. ОТШЕЛНИКЪТ ОТ ЕЛЕНА”
23 януари – 20 февруари 2018 г.
Откриването на изложбата е на 23 януари, вторник, в 17.30 часа в Художествена галерия „Христо Цокев”, ет. 2
В експозицията са включени творби, предоставени от ХГ „Борис Денев” – Велико Търново и Музей на Възраждането „Иларион Макариополски” в гр. Елена.
Публиката ще види 36 живописни платна на майстора на пейзажа Йордан Попов.
„Йордан Попов носи природата в себе си като вселена на тишината, като тайнство, което дарява познатите баири, ниви, градини, сгради с дърветата – всичко, което изпълва картината с много, много, доброта и възвишена чистота...
Изкуството на Йордан Попов е тихо, вглъбено в себе си, лишено от външни ефекти – всъщност носи много стаена драматична мощ и вътрешно движение. Притихналата зимна вечер е изпълнена с вътрешна мощ, хълмовете като че почиват, скрили дълбоко в себе си енергиите и бурите на вселената, огнените терени преминават един в друг, угарите като рани прорязват запалената гръд на земята, всичко се движи, живее и създава във външната привидност на покоя – един драматичен свят, богат и съдържателен като душата на художника. Може би мнозина приемат Йордан Попов като спокоен художник, свързвайки го с естествената доброта и топлота на човешкото му излъчване.
Пейзажът живее в този светъл и мъдър творец като човешка нравственост и добрина, като път към хората, като Вяра, която художникът е носил и носи в дългите самотни години, като спасение и опора, когато горчилката дойде в повече, когато безсъниците на нощта не могат да догонят спасителното пробуждане на зората, когато думите са безсмислени и ненужни и за щастие – когато светлината на картината изпълва душата на художника с надеждата, че утре отново е ден, че утре новата картина ще бъде по-хубава от старата, че утре може би и хората ще бъдат по-добри! Утре – може би...!” (Светлин Русев, 1984)